Александър Кадиев – пътешествие във времето
Интервюто с него ни отне десетина години, в които сме си говорили какво ли не, на всеки един от нас му се случи какво ли не, но пред диктофона не сме заставали. Ето, че най-накрая се видяхме по средата на деня, часове след края на „Преди обед“, където Сашо „дели“ една по-различна сцена с Деси Стоянова. Същият си е – с приятното присъствие, с леко забързания вътрешен ритъм, с откритостта на дете, каквото самият той вече има. Примирил се е с някои графи в несбъдването, но пък с други е готов да се изкуши. Александър Кадиев. Актьор.
Кога се опитваш да не изразяваш себе си и да стоиш на заден план? Вече имаш дете.
В моя случай не стоя на заден план, защото работя много, а работата ми е свързана с това да се занимавам със себе си. Детето го гледат баба му и майка му. Аз – по-рядко. Кога да го гледам? Сутрин съм в телевизията, вечер съм в театъра, пътувам из цяла България непрекъснато, връщам се посред нощите… (още…)
Наум Шопов – път без неизвестни
Понякога, когато около теб всичко е кино и театър, ти се иска всячески да се обърнеш рязко и да видиш какво би станало, ако опиташ да вървиш по друга пътечка, да видиш други върхове, да усетиш различен мирис. Той е пожелал за себе си точно това, пожелал е да бъде лекар. А сериалът “Откраднат живот” е само кратка “отбивка”. Или може би не толкова кратка, защото го вмъкна в разпознаваемото. Още по-прекрасното е, че добрият и разумен човек не се влияе и не залита по това да е атракция. Наум Шопов.
Помниш ли периода, в който участва в театралното представление ”Кукувицата”? И въобще това е период, в който едно дете ходи на репетиции ежедневно в Народния театър.
Имам много малко спомени. Бил съм трети клас, на около 10 години. Бяхме много деца и цялото преживяване беше свързано с много игра, защото децата не можеш да ги натягаш да са сериозни прекалено дълго време. Представлението беше направено по лек и интерактивен начин. Мога да вмъкна за връзката между тогава и сега, защото и по онова време трябваше да се разделям на сто – между представлението и училище, а сега – между малко по-други неща, но в главата ми това натоварване е едно и също. (още…)
Нора Шопова – нежността на телевизията
В един твърде студен есенен ден, гарниран със сняг и лед, си направих среща със синоптик. Не, с водещ на прогнозата за времето по NOVA, с жена. А тя дойде в толкова ведро и реактивно настроение, че отвя мисълта ми за студа отвън. Нора Шопова, която и без това възприемах като крехко същество, ми създаде усещането, че е и емоционална и непосредствена млада жена, от която просто струи добронамереност. Малко ще подраним, но тя е тазгодишната Снежанка на Cultinterview.
Кога лошото време е претекст за нещо хубаво?
Зависи от човека. Хората много обичат да си измислят причини, когато е лошо времето, че ще си стоят вкъщи, където ще си вършат работата, а не е така. Ето, днес е лошо и аз не отидох да тичам сутринта, обаче се срещнахме с теб на по кафенце за си поговорим за разни неща. (още…)
Калин Терзийски – да опишеш душата си
Дали писателят е сложен човек, чиито думи напират и понякога му идват в повече? Дали същността му реагира адекватно на нещо, изречено не на място? Открих Калин Терзийски в спокоен за него период, струва ми се. Тези дни той провежда дълги разговори с хора, които го търсят като… психиатър. Бил е такъв, разбира се, но статутът му сега нали е друг? Инстинктивно ми изникна въпросът: на народа чете ли му се, или иска да се доближи до думите на писателя в негово присъствие?
Къде те намират тези хора, които ти звънят, и защо търсят теб?
Познавам моето време и имам усещане за него. Сега хората са доста обезверени за силата на обществото да им помогне. Не само това, а дори имат нагласата, че то изобщо не се интересува от тях, че е агресивно. Аз самият живея с такова чувство. Обществото не е за да се чувстваме сигурни в него, а е едно злонамерено творение, което само може да направи някоя пакост. (още…)
Ева Тепавичарова – да обичаш хората
Тя не е от хората, които се опитват да се скрият зад една усмивка, за да бъде забавна, не е от хората, които ще те прегърнат, без да те обичат. Не е от актрисите с прищевки, а е от актрисите с талант. Ева Тепавичарова ухае на самочувствие, без то да е натрапчиво, ухае на женственост, без тя да е фрапантна, но пък че цветността я прави разпознаваема – от това няма скриване. 
Българската филология по-маловажна ли се оказа за теб от актьорството?
Не, тя е много стабилно образование, но се оказа, че прекарвам повече време в театъра, докато я уча. Това ми даде да разбера, че е нужно да се замисля къде точно ще се развия. Нашият професор по западноевропейска литература, Симеон Хаджикосев, изигра много голяма роля. Когато се явих на изпита, знаех наизуст текстове от Байрон, защото бях в аматьорска школа „Студентина“. (още…)
Дамян Дамянов – да нарисуваш… книга
Драго Драганов – когато есента ти подхвърля емоции
Той вече не мечтае да пее на стадион „Васил Левски“, но има записани не една и две песни през годините, не мечтае да бъде в непостижимото, защото е напълно наясно какво е да витаеш, да си издигнат малко над масата. Бил е там. Заради постигнатото в телевизията. Но сега е в такъв синхрон със себе си, до такава степен се е опознал, че изненадите не са нещо, което очаква, а по-скоро се е отпуснал в спокойствието си.
Минавайки зад гърба му, там има малко тишина, колкото и сам да не я забелязва. Но тя е притаяваща. И някак нежна. Драго Драганов.
Няма да повярваш с какво ще започнем, с което веднага ще внеса смут в представянето, което ти направих. Спомняш ли си, че преди 20 години щеше да се жениш за мен, докато пътувахме за фестивала „Славянский базар в Беларус“?
Все повече подобни заплахи достигат до мен. Явно преди 20 години съм говорил много глупости. Сигурно е имало конкретен повод. Още първия път, когато те чух, си помислих колко трудно ще ти бъде да печелиш битки. Почувствах те слаба. (още…)
Димитър Баненкин – нюансите на синьото
Не е ли странно сините ти очи да умеят да проектират преживяванията ти и да ги показват неразмити, да живееш в синия цвят заради отраженията от небето, от морето, да се вмъкваш в сини дрехи… Толкова много синьо, а то да носи такава фрапираща емоционалност. При това през цялото време бях с усещането, че той не я осъзнава. Кой е той? Актьорът Димитър Баненкин. „Недадените“, „Дамасцена“, „Посоки“, „Скъпи наследници“, Сатиричен театър, Младежки театър – там е. А тук е моето щастие да слушам неговите разкази. Пълен джакпот!
Идвайки си от Германия, където живя немалко години, предполагаше ли, че ще бъдеш толкова ангажиран?
Не, защото дойдох по конкретен повод. Предложиха ми роля във филма „Недадените“. Иначе нямаше да се върна. Може би щях да остана в Германия, но вече без толкова много заведения, които да управлявам. Накрая изгубих и мотивация. Да работя 7 дни в седмицата… (още…)
Радостина Колева
