Лили е онази бойната и лудата във филма „Бензин“ – общо взето непознато лице в актьорския пейзаж. Тя е онази, която носи творческа ненормалност, тъй като създава картини върху платно, а и върху текстил. Тя е онази, която дойде 5 минути преди срещата ни и не бързаше да си тръгне. Гледайки я, се замислих, че Лили няма нужда от вдъхновение, защото самата тя може да бъде нечие вдъхновение. И как не – все пак е модел, модел с тотално естествена визия.

Виждаме се в ден, в който не вали. Какъв е този афинитет у теб към бурята, каквато имаше вчера?

По-дълбоко ми е усещането към бурята, отколкото към нормалното време. Не знам защо… Самият гръм, светкавиците… като видя нещо по-мощно от човека, се възхищавам. Разбирам, че природата е по-силна от нас и изпитвам възхита от това. Дори и леките земетресения ми харесват. Големите вече ме плашат. (още…)

С Даниел си направихме един добре озвучен разговор – с въодушевление, с патос, отидохме далеч от наивното и скочихме смело в подвизите му – от едно време, та до сега. За певец в Софийска опера се предполага сериозност в погледа и поставяне на една стабилна разграничителна линия помежду ни. Друг път обаче. Свежарското капучино беше второто за деня ми, а все едно ударих четворна доза от него – енергията на Даниел ме помете.

Оперен певец на мотор…

Не е практика сред оперните певци, но го има. Ако дойдеш да чуеш какво слушам в колата си… Rammstein, Depeche Mode, Pantera, Yes. (още…)

Толкова е вдъхновяваща, че ти иде да литнеш с нея. Умна, чак до ненормалност за един спортист. Неведнъж съм имала досег до такива, но това, което го има у нея, е любопитството. Мирела Демирева доказа себе си със сребърния медал на Лятната олимпиада в Рио де Жанейро . Обаче пианото при нея има малко повече клавиши от обичайното пиано, тъй като се намира в друга графа…

Откривам я в Холандия. Вече е в края на лошия си период след контузия, който е преминала по много странен начин – с ходене по музеи. Като обожател на изкуството, този подход на холандците, че „мързелът означава ефикасност“, е добре дошъл за нея. И Мирела му се отдава…

Как е времето там?

Добре е. Сега малко се постопли, ама тази седмица беше доста студено, даже малко настинах. Тук вали доста често, има вятър, но лятото е поносимо. (още…)

Няма нужда да си крадец на мисли, на настроения или емоции, за да усетиш, че Яна Маринова е човек, който е адаптивен, „трансформира се“ лесно, и винаги се оказва вмъкнат в подходящата роля. Тръгна ѝ подобаващо още с „Хотел “България“, пътьом мина покрай няколко сериала – „Забранена любов“, „Стъклен дом“, „Фамилията“ и „Връзки“, и стигна до филма „11А“. Тук някъде идва и театърът, най-вече заради моноспектакъла „Глас“. И след тази ретроспекция, която си съставих набързо, някак естествено, не можех да не започна разговора ни с Яна именно по този начин…

Кога връщаш лентата назад?

Връщането назад обикновено е с една цел – да се поучиш от грешката си или пък да се насладиш на спомени, които са били прекрасни. И в двата случая намирам интересни преживявания. Но не съм от хората, които прекалено живеят в миналото или в бъдещето. По-скоро животът ми се случва тук и сега. (още…)

Амбициозна, без да е дръзка, талантлива, без да пробива стени… Или поне не на пръв поглед и не видимо. Люси Дяковска е пример за това как изборът, който правим, определя пътя ни. Тя живя дълги години в Германия, но в момента е тук. И не само е тук, но и не бездейства. „Като две капки вода“ е сегашният ѝ пристан. Другият, съвсем скорошен, е „Вечер на мюзикъла“ в зала „България“ на 2-ри май.

Да управлява живота си прави Люси най-щастливото момиче на света. И с право!

Тази енергия, която носиш… И сънищата ти ли са толкова енергични?

Доста. Но това не винаги е добре, защото те са не само енергични, но и постоянно се будя. Тялото и умът ми работят по 24 часа. Докато след няколко поредни дни в динамика не се изморя до такава степен, че нощем да се „отрежа“ и като се събудя сутринта в 8, да знам, че съм имала пълноценен сън. Обаче в повечето случаи не е така. (още…)

Тази история не е като другите. Този герой не е като другите. Популярността на сериала „Откраднат живот” придвижи много актьори на една идея по-горно стъпало, но Емил Марков има сетива не само за пред камера, а и пред лист хартия, стягайки думите в сценарий. Може и да ги убиват уморените коне, но има и неуморни такива, които са последователни, мъжкари и действат по правилата. Винаги. Като Емо.

Буквално се беше поотказал от актьорството за дълги години. Да го погледнем по този начин: какво те е разочаровало в актьорските среди?

Професията като същност не ме е разочаровала, просто това излизане от театъра беше 94-а година, когато ситуацията в страната беше доста сложна и постоянно се говореше за закриване на театри, за намаляване на финансирането, съкращаване на хора. (още…)

Случва се често да показват някакви хора по телевизията в реалити или сериал и с тях след славата им да не се случва нещо впечатляващо, да остава само прах… Ева премина през едно такова предизвикателство, но ситото показа, че у нея има нещо извън стандарта, че у нея има повечко талант. Тя създава уникални рокли за собствената си марка Ma Cherie, твори страшно романтични поли, които могат да завладеят всяко настоящо или бивше момиченце.

Хенд-мейд е от думите, които обичам. И един от виновниците за това е именно Ева.

Кога Ева от „Биг Брадър“ стана Ева от Ma Cherie?

О, не помня от кога, но дизайнерството винаги си е вървяло с мен. Още от куклите. Все нещо не ми харесваше и трябваше да се поправи, да се добави, да се промени към красиво. (още…)

bTV е нейното място за изява и вдъхновение, интервютата са нейното можене с много големи букви, семейството й със журналиста Светослав Иванов и 3-годишната Йоанна е нейното място за тишина и успокоение, а мисълта ѝ е мястото, в което се изгубих, намерих се и едва успях да си открия препинателния знак. Удивителна. Cultinterview се докосна до частица от Вяра Деянова.

Чувстваш ли се призвана за тази професия?

Мисля, че никога не съм искала да правя нещо друго, освен това, което правя сега, и то в този вариант: да бъда част от самото случване на новините, на събитията, на разказите на хората, които според мен са значими, интересни или има какво още да обяснят. (още…)