Дария Симеонова в момента е онази жена, която е непоколебима и която е „огън и дим“. Това е тя, но само в сериала „Откраднат живот“. Просто защото Дария е много повече от това. Тя е много повече от куп определения, които мога да си сътворят за секунди.

Актрисата е част от трупата на театър „София“ и нашето виждане беше между снимките на втория сезон на сериала и поредното представление на „Нощта на 16-и януари“. Уж се видяхме само за интервю, а се удивих, че Дария предразполага към повече. Такава е, че директно ти става приятел, без междинен елемент. Още телефонният ни разговор загатна за това: беше толкова възпитана, та чак нереално. Похвално. Още един плюс. (още…)

Първият ми допир до таланта на актьора Георги Кадурин не беше участието му в сериала „Стъклен дом“, а в телевизионния театър „Смъртта на търговския пътник“. Преди много години неговият колега, който вече не е между живите – Илия Караиванов, ми даде този видеозапис. Годината му е 1985-а. И е факт, че ентусиазмът на младите е заразителен, но кариерата на актьора не лавира, а се е устремила нагоре и към този момент.

Георги Кадурин играе в 14 представления, сочи културният афиш. Сам казва, че си е изградил способността да „изчиства“ паметта си от тях още с прибирането си у дома. И е съвсем естествено да е така, когато имаш обичливо семейство.

Миналата седмица беше 1 юни – Денят на детето. Държиш ли се близо до децата?

В смисъл дали съм се вдетинил ли? Държа се до моите деца, иначе – не. Дъщеря ми е на 21 години и за мен си е дете. (още…)

Катерина Хапсали. Роман – „Гръцко кафе“. Тазгодишното “Цвете на Хеликон” стана нейно. За какво иде реч всъщност? За едно момиче, с което сме на почти една възраст… Което написа първия си роман след некратка журналистическа кариера и той стана дотолкова продаваем, че учуди всички невярващи. Същото това момиче гледа детето си и не иска да гравитира, а да съществува с цялата си мощ на жена…

Доскоро беше активна във Фейсбук, после се дръпна някак. Но от някогашните ти постове се сещам за един – как се събуждаш с близо 40-градусова температура и 3 часа по-късно вече си на крак. Как човек успява да се вдигне?

Всъщност по-трудно, отколкото изглежда на пръв поглед. Едно на ръка е, когато се окажеш много болен. Но когато го комбинираш и с натрупано изтощение, става още по-тегаво. Моят син за трети път в рамките на два месеца се разболя ужасно. Няма как това да не ме афектира. (още…)

Загледах на премиерата на „Лив Щайн“ в театър „Зад канала“ едно момиче с оранжеви коси. Толкова ми хареса как Весела Бабинова, като все пак млада актриса, играе на нивото на вече утвърдени имена, че нямаше как да не поискам да се видя с нея. Обичам талантливите хора! И малко след това стана ясно, че Весела е номинирана за ролята си на Лоре в същото това представление за „поддържаща женска роля“ на наградите „Икар – 2016“.

Миналата седмица беше на уъркшоп в театър “Сфумато“…

Да, това е едно ателие, което организират Маргарита Младенова и Иван Добчев. То е във връзка със срещите на хората с вампири, върколаци, таласъми – все от българския фолклор… Основно се разглеждаше Радичков – пиесите му „Януари“ и „Кошници“, двата му романа, а също и текстове, свързани с погребални обичаи. (още…)

Да гледаш на Асен Блатечки като на женски душевадчик, отдавна не изглежда съвсем сериозно. Особено като му отвориш театралната и филмовата биография, където се откриват съвсем отговорни роли. Актьорът в момента се намира в премиерен прозорец на представлението „Кредитът“ на Пловдивския театър, където играят заедно с проф. Атанас Атанасов. Асен си призна, че се чувства много приятно покрай всяка една премиера и се шегува с колеги, че ще му е най-приятно да има премиери и после представлението да пада. Интересно му е, докато се ражда спектакъла. А какво му е настоящото настроение: в тотален комфорт със себе си.

Чувстваш ли се все още свободен във всичките му проявления?

Естествено. Ако спра да се чувствам свободен, предполагам, че ще си сменя професията. Артистът, не говоря само за актьора, трябва да е свободен човек – иначе не виждам как ще се получи. И то е начин на мислене. (още…)

Имаше един период, в който рапърът Устата, или Иван Динев, го номинираха, награждаваха го, роди му се една дъщеря Ема, впоследствие и втора – Лора. „Взех си почивка, щото пак станах татко“. С тази констатация рапърът Устата не ме изненада особено – случва се и на други бащи. Но пък леко ме стресира преминаването му в „Пайнер“. Така или иначе от песента „Да не ми прилича на“ от преди 15 години изтече много вода и нещата в живота на когото и да е се променят, ама да си питам аз…

Защо отиде в „Пайнер“, човече? Степен нагоре или…?!

Или надолу – така ли ()? Ти поне не ме познаваш от сега и знаеш, че аз съм човек, който понякога прави шокиращи неща. На пръв поглед са нелогични, но всъщност те имат оправдание и цел. Във времето, в което всички казват, че поп-фолкът вече не е модерен и дори по едно време се появи инвазия на поп-изпълнители, решавам да мина в най-голямата поп-фолк компания, да не кажа единствената. Защото тя скоро ще остане единствената на пазара. (още…)