Да общуваш чрез музиката е като да отвориш кутийка с тайни и да не знаеш какво ще излезе от там. Открехваш я и балерината започва своя танц. И танцува, танцува…

Това е усещането, което имам, наблюдавайки Максим Ешкенази да дирижира. Имах го още на първото представление на програма “Фортисимо Фамилия” в зала “България”, фиксирана върху запознаване на децата с музикални инструменти и произведения. На 11 декември предстои „С музиката на компютърните игри“. Тогава Максим отново ще бъде зад пулта. И кутийката отново ще звучи, звучи…

Можеш ли да се съсредоточаваш, когато наоколо се чува музика?

Трудно ми е, защото започвам да слушам – започвам да правя анализ, да я разчленявам – какъв е размерът, каква е тоналността, хармоничната структура. Ужасно е. Трябва да се спре, за да се съсредоточа. (още…)

В днешно време като че ли е привилегия да усещаш добър човек срещу себе си и контактът с него да те отнесе педя над земята. Лили е точно такъв човек – ухаещ на спокойствие. Лиляна Боянова, водещ на новинарската емисия на bTV – това е стандартният етикет пред името й, ако не съумееш да видиш какво стои зад него. Е, Cultinterview излезе щастливец.

Каква е мисията ти на журналист?

Поставям си за цел да бъда максимално обективна, да търся истината във всяка история. Защото все пак понякога разказваме много дълги истории за кратко време и трябва да структурираме репортажа така, че да не изкривим истината. (още…)

Статии, материали, текстове или истории… Иво Иванов разполага с такава феерия от думи в главата си, че това, което успява да сътвори от тях, е способно да предизвиква емоции. Има привилегията да пише не за това, което му се казва, а за това, което го вълнува и сграбчва за сърцето.

Само че като че ли 24 часа в денонощието не му стигат. Иво живее в Канзас и е директор „маркетинг“, уеб-мастер, графичен дизайнер, оператор и отговаря за всички социални страници в агенция, работеща с хора с увреждания. Едновременно с това е треньор по футбол на два отбора и води радиопредаване всяка събота. В такъв случай съвсем е логично, че често му се налага да пише историите си посред нощ.

Използва всеки промеждутък, който му се отвори във времето, за да пътува. Пали колата и тръгва…

Пишеш, че дори малките хора имат големи истории. Ти самият кога си се чувствал като малкия човек с голяма история?

Не мисля много за моята собствена история, честно казано, и на мен лично тя ми се струва тривиална и не особено интересна. Може би просто такъв е бил ъгълът на перспективата ми, понеже хората рядко обръщат внимание на своя път като че ли. (още…)

Какво става, когато едно реалити започва и какво следва, когато то утихне… „България търси талант“ свърши през юни, но бийтбоксъра Искрен Тончев-Искрата остана и след финала на шоуто, благодарение на подадената от Графа ръка. Преминал през бойните изкуства, през кръстопът и отново възвърнал посоката си, днес Искрен е вътре в днешната музика и то стъпил генерално, с двата крака.

От 10 години правиш бийтбокс. Какво ти се случи през тях?

Имах дивашки години в гимназията, след което имах една борба със здравословни проблеми. Тя продължи около 2 години. Учих само 1 година софтуерно инженерство, но прекъснах следването си и се преместих да живея в София. Вече правя това, което винаги съм искал – музика. (още…)

Пет момичета – колкото крехки, толкова и стабилни, колкото фини, толкова и мощни. Какво ли не изсипаха върху гимнастичките ни от ансамбъла по художествена гимнастика през последните месеци, но те успяха да сбъднат не само своите, а и нашите мечти за медал от най-големия подиум за един състезател – Олимпиадата.

Видях се с капитана Михаела Маевска. Тя, както и Цвети, Ренета и Християна, напуснаха кораба и животът им вече тръгва в различни посоки, въпреки че те продължават да си пишат в общия им чат. Не знам дали Михаела изглеждаше уморена. Може би по-скоро надделяваше успокоението, че върхът не е останал химера.

За кого си „Мише“?

За всички мои близки. От малка ми казват така и то си остана. И който иска да се обърне така към мен, също не е проблем. (още…)

Изглежда много буреносен, но не и като тъмен облак, а в най-красивия смисъл на думата. Изглежда краен, но явно вече балансира стабилно между актьорството и своето семейство. Изглежда креативен и истински и това бе най-стабилният му плюс – предвид, че се виждахме за пръв път. Той е доктор Василев от половин година насам в сериала „Откраднат живот“, но не и само това, тъй като е добре менажиран в Англия и не е спирал да снима. Е, спирам. Нататък говори Александър Алексиев…

Започна ли вече да ходиш със слънчеви очила, за да се скриеш от всеки, който се опита да ти каже нещо?

Ходя с очила само защото е слънчево. То това май много зависи дали искаш да бъдеш разпознат, или – не. Има хора, които го търсят това нещо, приятно им е някак си. (още…)

Той е един от българите в Америка, но амбицията му прокарва пътя напред. Момчето от Бургас не остава на нивото „един от всички“, а достига до там, че става продуцент на емисиите новини във филиалите на ABC и FOX. Кореспондент е от САЩ на „Новините на NOVA“ и в момента отразява най-важния период за хората зад океана – президентските избори. За своите важни периоди, за морето, „Оскар“-ите: Ясен Дараков.

В България си за месец и нещо.

Да, този път ще остана 40 дни тук, което се опитвам да направя от няколко лета. Все ми се объркваха плановете, но този път си реших, каквото и да се случи, да остана тук и да изкарам едно хубаво българско лято. Единственият ми професионален ангажимент ще бъде като гост-водещ в “Здравей, България”, заедно с Ани Цолова. (още…)

Миро е познато лице и музикант от група „Джанго Зе“, но сегашното му амплоа е свързано предимно с The Turbans и с Gipsydelica. И ако преди не влизаше в калъпа на средно-статистическия творец, сега пък още по-малко. Стана ми пределно ясно още с първите думи, които си разменихме по скайп. Да, разговорът ни протече по интернет. Нямаше друг вариант: Миро Морски живее в Англия. Договаряме какви снимки ще ми изпрати и за едната се подсеща, че е от концерт на Тодор Колев, в който са участвали с „Джанго Зе“. Затова и започвам от там…

Какъв спомен е за теб това?

Бяхме поканени за този концерт на Тодор Колев да изпълним наши версии на най-известните му песни. Огромна чест. За мен е най-големия. Беше повече от актьор, той беше артист и можеше да се изразява по много начини чрез изкуството си. Умееше така да казва нещата, че който както иска да ги разбира. Не ти казва в прав текст каквото има и ти го разбираш и така, и така. Най-ценното му беше смехът през сълзи – докато те разсмее и може да те разплаче. (още…)