Ивайло Герасков: “Почти не се срещам с хора”
Защо предпочете да се видим у вас?
Нямам много време и гледам да съкращавам, да не ходя някъде. Не е по причина, че на публично място ща се притеснявам. Съкращавам си времето просто. Иначе в театъра имам по 2-3 представления и докато снимам, не ходя на репетиции. (още…)
Никола Дюбоа издаде книга в точния момент от живота си
Добри очи, начетеност и усет за ненатрапчив и полегат разговор – ето, това усетих при срещата си с Никола Дюбоа. Един писател на 33 написа първата си книга „Приятно ми е, Николà!“ и по този начин показа, че съществува. Включително и на себе си. Готов е да се учи на емоционалност. Обеща ми. Позагубил я е някъде в годините на дълга депресия.
Нали си писател, издаваш книги. Защо работиш във фирма за клинични проучвания?
Смешно е… И е очевидно, че в обществото да си писател не се приема като професия, която може да ти даде финансова автономност. Дори хората си нямат представа какво е, тъй като аз като пишех, ставах в 8, 30ч, най-късно в 9 започвах да пиша и до 8 вечерта, нон-стоп, правех само това. (още…)
Елен Колева преобърна себе си
Фина, но не и лъкатушеща, сладка, но не и наивна, талантлива, но без преекспонация на таланта ѝ, Елен Колева премина в ново поприще. Издаде стихосбирката „Мактуб“ с приятелското рамо на писателя Калин Терзийски, който беше до нея и на сцената на промоцията на книгата. Стихията в нея, струва ми се, е поулегнала, без обаче озаптяването да е в лоша посока… Хващам се за късчета от книгата ѝ, показващи я като под различно-ватови лампи.
„Ще остана сред самотното поле. Там, където бродят творците и ще създам своя среда“.
Това ли е идеята за собственото ти бъдеще? Да минеш в друга графа, далеч по-духовна и съвършена?
Да, това е идеята. Аз минах през външното и осъзнах, че това не е моето място. (още…)
Бавно с… Чочо Попйорданов (В негова памет)
Да откриеш и се уговориш с Петър Попйорданов за среща е работа, която изисква усилия и време почти колкото международна среща на най-високо ниво – или пътува, или е на снимки, или играе, или просто е изключил телефона си. Но ето го най-после пред мен – бързорек, експанзивен, естествен…
След като вече “беше” 60-годишен мъж във филма “Хайка за вълци”, как гледаш на бъдещето, как се виждаш като възрастен човек?
Това е просто един литературен герой, който трябва да оживее на екрана. Интересно е, но то е роля, от която след снимките “излизаш”. (още…)
Без нови редове с Юрий Ангелов
В случайно попаднал ми видеозапис на телевизионния театър „Евангелие по Матея“ на Стефан Продев, открих съществуването на непознат за мен, талантлив актьор. Реших, че ще е загуба, ако не срещна живите очи на Юрий Ангелов. Впоследствие открих, че той има и по-фрапантни роли в българското кино във филмите “Сладко и горчиво“, “Обличането на Венера“, “Завръщане от Рим”.
Направих опит да се свържа с него и се оказа, че играе в “Бурята” на режисьора Александър Морфов в Народния театър и там е единственото място, където мога да попадна в полезрението на живеещия иначе около Бургас господин. Но след като представлението падна от месечния афиш на театъра, оставих на пропуска на “Иван Вазов” своите координати със смелата надежда, че Юрий Ангелов сам ще ме намери. И не сбърках.
Вече сме на последния етаж на храма на Мелпомена и насъбралата се емоция просто ме заля. (още…)