Владо Николов – два метра над земята
Винаги е смущаващо да срещнеш висок мъж. Леко си е притеснително дори. Волейболистът Владо Николов приключи кариерата си като състезател, но остана на позната територия. Същевременно дискретно е направил промяна в плана и се е впуснал в самоусъвършенстване. Какво, що – Cultinterview бе насреща за споделяне както на бъдещи, така и на отминали случки. А, и седнахме. 
19 години беше в националния отбор. Колко живота можеше да изживееш през това време?
Можеше по много различни начини да си изживея живота. Всъщност ако трябва да съм точен, докато бях професионален и успешен спортист, не съм живял. Бях фокусиран върху това, което правя. А то не беше живот точно. 350 дни от годината работех, а седмица или две живеех. (още…)
Валери Йорданов – знаменосецът с позиция
Все си мисля, че ролята на актьора не е да развява себе си наляво и надясно и да замахва със знамето непрекъснато, за да бъде забелязан. Ето затова се „засякохме“ с Валери Йорданов. Да се усмихва, без фалш и преструвки, това не всеки актьор го умее, предвид професията си. Но той ме отведе в различността си и срещата ни се получи от само себе си.
Тръгнахме от повода – новия филм „Воевода“ на Зорница София, в който Валери е Стоян Ковача. Няколко въпроса, няколко отговора, някаква си зима и… сняг. Много сняг.
Казват за „Воевода“, че е история за грешни, но сърцати герои. Такъв ли си и ти?
Сърцат – да, но често правя или се захващам с неща, с които не би трябвало и каузата е предварително обречена. Или е прекалено опасно. Грешен… Всички сме грешни – с кусурите и треските. Не мисля обаче, че във филма героите са грешни. (още…)
Веселин Маринов – свободен и независим
Взривяващ и кипящ – именно тези две думи са онези, с които свързвам Веселин Маринов вече толкова години, откакто познавам музиката му, а и него самия. Емоционалността на Веско е щрих в същността му, който като че ли го няма у днешните млади мъже… А отминали празници са момент, в който подобни проявления и излияния са съвсем в реда на нещата.
И докато още се долавя ехото от концерта му в зала „Арена Армеец“, певецът планира ново шоу през април, нов албум и концерт в зала № 1 – НДК през ноември.
Продължаваш ли да ставаш сутрин в 5,30?
Вече толкова много години всяка сутрин ставам в 4,15 всъщност. Излизам в 5ч от вкъщи и в 7,15 съм на крос. До такава степен е станал част от живота ми, че се чувствам много зле, ако не изляза. Започнах годината със сутрин, в която не ходих да тичам, тъй като след участие сутринта се прибрах в 6. Малко ми трябваше – половин час, но реших да го „запиша“ за себе си. (още…)
Иван Иванов – обаянието остава дори и след филма
Никога не можеш да знаеш как един безобразно талантлив и свръхпопулярен в миналото актьор е решил да се отнесе с теб точно в днешния ден. Не смея да твърдя дали това зависи от събуждането му, от добрия или лошия сън, или е въпрос на характер, на игра или на доминиране над човешката фригидност. Аз все още не знам. А може би въобще не трябваше да знам, а да си поставя в мозъка, някъде във „фризера“ Радослав от „Всичко е любов“, Асен от „Лавина“ или Вас от „Комбина“ и да не се опитвам да издълбавам дупка в човека, стоящ зад тези пропиващи ме роли. Обаче не можех да избягам от контакта, който толкова много исках. (още…)
Станислава Кара – едно момиче и една камера
Христо Калоферов – обаянието на новинаря
Гледайки телевизионния екран и вечерните новини, няма как да знаеш какво стои зад лицето, което ги представя. Да, виждаш красив мъж, виждаш, че се усмихва, че стои добре, висок е и вдъхва респект, но какви са радостите и болките му, ежедневните му сблъсъци и дългогодишните дилеми – това остава във въображението на всеки един от нас. Докато не бъде споделено от първо лице. Христо Калоферов.
Той не е музикант, но има отношение към музиката – най-вече към тази от преди 90-те.
Песните на Лили Иванова… Какво правят те в живота ти?
Тя има песен за всички емоции – и положителни, и отрицателни. Плочите й също не са се изтъркали. Пазя една дългосвиреща от ’83-та година и друга – от ’78-а. Те пътуват с мен навсякъде през годините, а песните й ми действат по един и същи начин. И като че ли не съм променил много вкуса си спрямо музиката или поне – не радикално. Слушам соул, R’n’B и онази Лили, от онова време. Странното е, че не приемам новата музика, която тя прави. Не е моята музика. Но имам щастието да слушам старите й песни – на Тончо Русев и Дамян Дамянов – и те не могат да бъдат заменени от нищо създадено след това. (още…)
Йоана Буковска-Давидова – разходка из душата
Понякога се случва по време на интервю да съжаля, че не съм го направила с камера, която да покаже реалните емоции на човека срещу мен. В повечето случаи той дори не е срещу мен, а е до мен. Дори понякога, чисто вербално, ужасно близо… Исках да се доближа до Йоана Буковска-Давидова и тя ми го позволи. Казахме си неща, които обикновено се спестяват. Казахме си неща, от които боли. Казахме си неща, които се усещат… Тя не е „една актриса“. Тя е моето събитие днес!
В какъв период от живота си се намираш?
Ако трябва да съм честна, във възможно най-пълния, защото имам ангажименти в професията си и те ме удовлетворяват. Визирам, разбира се, сериала „Откраднат живот“, визирам и „Театър 199“, където направихме „Госпожица Юлия“. Имам и бъдещи проекти – пиеса, по която ще работим с режисьора Стилиян Петров. Всичко това е придружено от децата и Иван. (още…)
Мария Маринова – малко гръндж, много музика
Алтернативна и различна, емоционална и същевременно като малко момиче, свило се в ъгъла с широко отворени и питащи очи. И нещо съществено: страшно ефектна певица. Помислих си го още при първата й поява в „Гласът на България“.
Мария Маринова сега е на 23, две години след края на шоуто, и навлиза с меки стъпки в музиката. Тежките не са за нея, тъй като грубостта не й отива.
Мина успешно през „Гласът на България“. Имаше ли резервен план за след това, за след края му?
Честно казано самото ми явяване там беше малко на шега. Един вид отидох, за да видя докъде ще стигна. Имах амбиция да спечеля, но не това беше главната ми движеща сила. Тогава работех като сервитьорка и едновременно учех в Университета. Форматът беше толкова странично занимание, че не съм смятала да променям живота си по-нататък. Чаках да свърши предаването, за да си продължа по съществуващия пътя. Нямах планове за музиката.