Албена Денкова и Максим Стависки – ледена приказка от горещ тандем
Квартал „Бъкстон“. Ресторант „Морско око“. 15 часа. На пръв поглед нищо особено. Но не и когато си на среща с европейските и световни медалисти по фигурно пързаляне – Албена Денкова и Максим Стависки. Когато се появявам, едно месно блюдо профучава покрай главата ми – т.е. обядът им току-що е приключил и е време за предвиденото в програмата им интервю. Двамата се взират в мен – открито и с добри очи.
Как се обръщате един към друг?
Максим: Аз ѝ казвам Албенче, а тя към мен се обръща с Макс. Когато съм сериозен ѝ викам Албена, а когато се шегувам – госпожица Денкова.
(още…)
Дими от „Сленг“: „Прозрачен съм в емоциите си“ (В негова памет)
Тази строгост, която излъчваш, умишлена ли е?
По-скоро – не, тя е нещо, което подсъзнателно съм нагласил да излъчвам, за да мога да държа на необходимото разстояние хората около себе си – някои на една ръка, други – по-близо, трети – по-далеч. (още…)
Георги Милков: „Правя всичко възможно да не помъдрея.“
Ако мога да използвам спортни термини, бих класирала журналиста Георги Милков в дисциплините „бягане с препятствие“ и „състезание по неравен терен“. Той пътува. Но залита по пътувания, които му повдигат адреналина и го хвърлят в непознатото. Непрекъснато е в такива схеми, защото те го правят различен. А всъщност може би именно те го правят такъв, какъв то е?…
Виждаме се в 9,30 ч. сутринта. Ранното ставане стандартното ли ти е?
Това ставане е по изключение и направих усилие, за да се видим. Никога не съм обичал да ставам рано. Правя го с охота и без тюхкане само ако имам да хващам самолет. Иначе го приемам като усилие на духа и тялото. (още…)
Дария Симеонова – Соул, Сърф и Смисъл
Дария Симеонова в момента е онази жена, която е непоколебима и която е „огън и дим“. Това е тя, но само в сериала „Откраднат живот“. Просто защото Дария е много повече от това. Тя е много повече от куп определения, които мога да си сътворят за секунди.
Актрисата е част от трупата на театър „София“ и нашето виждане беше между снимките на втория сезон на сериала и поредното представление на „Нощта на 16-и януари“. Уж се видяхме само за интервю, а се удивих, че Дария предразполага към повече. Такава е, че директно ти става приятел, без междинен елемент. Още телефонният ни разговор загатна за това: беше толкова възпитана, та чак нереално. Похвално. Още един плюс. (още…)
Георги Кадурин: „Децата са нещо съвършено“
Първият ми допир до таланта на актьора Георги Кадурин не беше участието му в сериала „Стъклен дом“, а в телевизионния театър „Смъртта на търговския пътник“. Преди много години неговият колега, който вече не е между живите – Илия Караиванов, ми даде този видеозапис. Годината му е 1985-а. И е факт, че ентусиазмът на младите е заразителен, но кариерата на актьора не лавира, а се е устремила нагоре и към този момент.
Георги Кадурин играе в 14 представления, сочи културният афиш. Сам казва, че си е изградил способността да „изчиства“ паметта си от тях още с прибирането си у дома. И е съвсем естествено да е така, когато имаш обичливо семейство.
Миналата седмица беше 1 юни – Денят на детето. Държиш ли се близо до децата?
В смисъл дали съм се вдетинил ли? Държа се до моите деца, иначе – не. Дъщеря ми е на 21 години и за мен си е дете. (още…)
Любо Киров: „Вярвам си, но не съм самонадеян“
Песента „Ако някога“ беше първият ми контакт с Любо Киров преди 15 години. Написах един текст и така се случи, че „Супергрупата на България“, събрана от „БГ радио“ и с вокалист Любо, реализира страхотна песен. Следях през годините това, което певецът прави като музика, текстове, интервюта, но все отстрани…
Към днешна дата му предстои концерт в зала №1 на НДК на 9-и юни и като че ли беше най-подходящия случай да се видим и да погледна на Любо с други очи. И какво видях? Сериозност, мисъл, усещане и.. контактът ни се получи.
Какво може да те вдигне сутрин?
Нехармоничен шум – бих скочил на тропане и шумотевица. Ако е музика може и да не се събудя, защото тя действа различно. По принцип съм труден за ставане сутрин и много малко неща биха ме вдигнали от леглото. (още…)
Катерина Хапсали – журналистиката или писателство?!
Катерина Хапсали. Роман – „Гръцко кафе“. Тазгодишното “Цвете на Хеликон” стана нейно. За какво иде реч всъщност? За едно момиче, с което сме на почти една възраст… Което написа първия си роман след некратка журналистическа кариера и той стана дотолкова продаваем, че учуди всички невярващи. Същото това момиче гледа детето си и не иска да гравитира, а да съществува с цялата си мощ на жена…
Доскоро беше активна във Фейсбук, после се дръпна някак. Но от някогашните ти постове се сещам за един – как се събуждаш с близо 40-градусова температура и 3 часа по-късно вече си на крак. Как човек успява да се вдигне?
Всъщност по-трудно, отколкото изглежда на пръв поглед. Едно на ръка е, когато се окажеш много болен. Но когато го комбинираш и с натрупано изтощение, става още по-тегаво. Моят син за трети път в рамките на два месеца се разболя ужасно. Няма как това да не ме афектира. (още…)
Весела Бабинова: “Дяволчетата ми са преборими”
Загледах на премиерата на „Лив Щайн“ в театър „Зад канала“ едно момиче с оранжеви коси. Толкова ми хареса как Весела Бабинова, като все пак млада актриса, играе на нивото на вече утвърдени имена, че нямаше как да не поискам да се видя с нея. Обичам талантливите хора! И малко след това стана ясно, че Весела е номинирана за ролята си на Лоре в същото това представление за „поддържаща женска роля“ на наградите „Икар – 2016“.
Миналата седмица беше на уъркшоп в театър “Сфумато“…
Да, това е едно ателие, което организират Маргарита Младенова и Иван Добчев. То е във връзка със срещите на хората с вампири, върколаци, таласъми – все от българския фолклор… Основно се разглеждаше Радичков – пиесите му „Януари“ и „Кошници“, двата му романа, а също и текстове, свързани с погребални обичаи. (още…)