Ива Тодорова – разпознаваема, защото е различна
“Приятно ми е. Ива”. Представи се и започна да се смее. Така тръгна първото ни виждане с актрисата, а завърши с прегръдка. Този рефлекс не може да се нагласи предварително. Просто, нескромно, ни се получи.
Ива е от специалната селекция на проф. Коко Азарян и Тодор Колев и е от диамантите, които сами намират начин да блеснат.
Втори моноспектакъл след “Приятно ми е, Ива” – “Ива е онлайн” в “Театър 199”. Играеш сама. Не ти ли се играе с други актьори?
Моноспектакъл не означава, че работиш сам. В съвременния свят хората си партнират с техника, когато са сами на сцената, и с публиката. В “Ива е онлайн” съм заедно с режисьор. Имах шанса да работя в страхотния “Театър 199” – малък театър с голяма традиция, където целият екип са като едно семейство.
Златимир Йочев – любопитството преди всичко
Сигурен в способностите си, сигурен в резултата, сигурен в семейството си… Сякаш това е думата, която описва Златимир. Водещият на “Тази сутрин” по bTV говори бързо и е наясно, че си е друго да имаш какво да извадиш от сандъчето, което преди това старателно си напълнил.
Едно кафе след ефир му дойде идеално. Дойде с инерция и си тръгна с нея.
Тръгвайки си от коридорите на телевизията, оставяш ли там емоциите от деня?
Много за кратко успявам да разтоваря емоциите от деня, защото в момента, в който свърши ефирът, започва следващият. При нас буквално се застъпват. Работата е екипна и редим парченце по парченце следващия ден. Реално приключвам вечер към 9 часа, което е странно за човек, ставащ толкова рано сутринта.
Силата на цветовете с Мира Рахнева
Поглеждаш картината, виждаш феерията от цветове, оставяш очите ти да бъдат привлечени от формите и фигурите, които е родило съзнанието или подсъзнанието на един човек, а на теб ти остава само да се наслаждаваш. Доброволно и с удоволствие. Такава е Мира. Такива са рисунките ѝ. Богатството от цветове е много характерно за създадените от нея картини, а какво по-хубаво от това в душата ти да има палитра?!
Време ли е за изложби?
В момента е сложно, защото не знаеш дали всеки момент няма да затворят нещо. Ден с ден не е еднакъв. Не можем да си правим планове за дълго време напред, но винаги е период за изложби. Човек има нужда да се храни с красота и хората, които творят, винаги имат нужда да я раздават.
Различният Явор Борисов, извън “телевизора”
Отивам пред Сатиричния театър и той вече е там. 2 минути по-рано. Дотук добре. Думата е “точност”. Обаче Явор не спря с изненадите. Дори не знам защо им казвам “изненади”. Не е ли логично един мъж да отваря вратата пред една жена? Не е ли естествено да ѝ подаде връхната дреха?
Колко по-друг става светът наоколо с идването на едно ново поколение актьори, които могат, мислят и действат?!
Наблюдавах го – разсъждаващ човек, наясно със своите емоции.
“All Inclusive”, Сатиричен театър… Къде е третото място, където реализираш живота си в последно време?
Само три ли? Следващото място е вкъщи. Имам шанса и кефа да ми е приятно да се прибирам вкъщи при жена ми, при родителите ми, при приятелите ми. Това са близките ми хора.
Галя Щърбева – между града и селото
Приятно ли е да намираш блясък в това да бъдеш далеч от екрана под някаква форма, при това съвсем директно – на село? Галя Щърбева има щастието да се среща с хора, които гледат директно в очите, които нямат усещане за несвършена работа, а дори напротив, горди са с постигнатото в собствения си дом – къща с двор, с редовата коситба, сеитба, бране на плодове, поставяне на слънчеви батерии за ефективност… Всичко това тя ни го показва през своите очи в “Да хванеш гората” по NOVA. А нейното удовлетворение се усеща дори и през чашата капучино.
Определен период след “Комбина”, сега предаванията ви с Лора Крумова са едно след друго: ти “хвана гората”, а тя остана в студиото с “На фокус”.
Случи се постепенно. След “Комбина”, преминахме в “Събуди се”, където Лора пак беше в студиото, а аз правих своите неща. Преди паузата от година и половина, която имах и в която работих за себе си, още в предаването започнах с “Да хванеш гората”. Т.е. не е нещо, което сега се е случило. Видях, че има една ниша, която мога да “експлоатирам”.
Христо Пъдев – адреналин и емоции
Да си живял в голямо семейство с три деца вероятно е свързано с всякакви вълнения. Христо е близък със сестрите си и се отнася с патос към тях, към сегашните им срещи. Днес те са разпръснати: едната е в Белгия, другата – в Пловдив – и имат свои деца. Както и Христо. Но малкият му син Петър все още е бебе и не е наясно със семейните роли. Не е наясно и с професионалните актьорски роли на татко си и на майка си – актрисата Цветина Петрова. Но времето е пред тях.
На пресконференцията за представяне на сериала “Татковци”, излъчващ се по bTV, Евтим Милошев каза, че изпращайки част от снимките на каста към хората, създали сериала в чужбина, са те определили като актьор с международно излъчване. И сега?
Аз съм от Павел баня и това беше странно за мен, по някакъв начин – радващо. Вярно, че съм рижав и много хора твърдят, че съм за ирландски продукции, ама ги няма. Като си пусна брадата, особено лятно време, изглеждам още по-рижав. Такъв съм си. Това лято не се видя, защото не ходих на море, за първи път в живота си.
Мария Цънцарова – журналистът с класа
Трябва ли да си компетентен по всички въпроси, за да имаш мнение? Едва ли. По-логично ми се струва да се учиш и да “вкарваш” нова информация в главата си ежедневно. Мария получава упреци, но получава и бурни харесвания за своето разбиране за професията. Формулировка на моженето ѝ не е нужно да бъде давана. Още повече, че от новия телевизионен сезон вече я виждаме в неделното издание на “Тази събота и неделя” по bTV като водещ. Време беше.
Вече си част от сутрешния неделен блок в телевизията, а доскоро беше в друг режим.
Ново и приятно предизвикателство е за мен неделният ефир. Обичам нещата да се случват на високи обороти, да съм заета, да мисля за това, което трябва да се свърши сега, веднага, след малко. Предаването в последния ден от седмицата задава точно такъв ускорен ритъм, защото предполага да предложим на зрителите обобщение, анализ, различни и интересни гледни точки.
Инна Ефтимова – когато сантиметрите са важни
Не е пропускала нито едно голямо състезание в последните години и пистата винаги я е очаквала с отворени обятия. Дали е имала разочарования? Оставала е и втора, била е и четвърта, малко под медалите. Разминавала се е и с Олимпиада заради 1 мм. Колко спортисти биха се отказали точно в такъв момент. Но Ина отново е там, на стадиона. А сега е тук. И е усмихната, приятно притеснителна, търсеща себе си.
В момента не си в тренировъчен процес. На кое се казва “време за почивка” при един спортист?
Почивам интензивно. Снощи се прибрах от морето. Бяхме на почивка с годеника ми и сега тичам по моите си задачи. Със сигурност се отпускам през този период. Не подбирам какво ям относно храненето.
ПОСЛЕДВАЙ НИ