Василена Гръбчева – въпрос на приоритети
Десетина години тя е подвластна на скоростта. Телевизията го е изисквала от нея. Но ето, че момичето пораства и първенството се измества в друга посока, далеч от модела, в който екрана превзема живота ти тотално. Рубриката “Новите известни” в сутрешния блок на NOVA е провокацията, която си е поставила от година насам и за момента това “събуждане” ѝ стига. Първостепенното е оставила на дъщеря си Анастасия.
Изглеждаш достъпен за хората човек. Кога си налагаш защитна бариера?
Слагам си я тогава, когато се опаря и осъзная, че не трябва да съм толкова открита към хората. Може би съм прекалено доверчива, на моменти – прекалено наивна. Ако сега трябва да се обърна към моето 20-годишно Аз, ще си кажа: ”Какви глупости правиш? Нали трябва да си слагаш граници при контактите.
Дойчин Боянов – когато планината ти говори
Той знае какво е да рискуваш живота си в най-директния смисъл, защото знае какво е да сънуваш планината, знае какво е и да се събуждаш там, в сърцето ѝ. Алпинизмът е точно това: изисква да си наясно с рисковете, да умееш да ги разчиташ и по възможност да стоиш далеч от тях. Но има и още нещо, оказа се. Не знаех, че ако си първият, изкачил даден връх, е толкова ценно и е като да си открил съкровище, кътано с години…
Ще пътуваш за цялата зима с Антарктическия клуб. Къде този път?
За мен ще бъде интересно, защото този път целта няма да е изкачване на върхове, а ще работя с група геолози. Ще работя като човек, който ще осигурява достъпа на тези хора до обектите, които ги интересуват.
Пламен Манасиев – позитивизмът му е увличащ
Няма съмнение, че гласът му е разпознаваем, но озвучаването е една улица. Той иска да бъде и на другите, свързани с актьорството. И тъй като засичам Пламен точно след премиерата на “Невинно малко убийство” и дни преди да тръгне наново за снимки на „С река на сърцето“, какво по-красноречиво от това?!
Навън ухае на есен, но топлият разговор успокоява.
От поколението си, което се докосна и игра на сцената с Коста Цонев, Доси Досев…
Беше много интересно, защото изобщо не съм си и представял, че нещата ще се развият толкова бързо и че даже преди завършването на ВИТИЗ, ще имам тази възможност да започна в театър с хора, които съм гледал и с които съм израснал. Те бяха непрекъснато на екран и бяха цяла плеяда.
Ивайло Везенков – история за успеха
Овладял ритъма в телевизията, настроил себе си спрямо ежедневието, свързано с нея и ето го, неотдавна прекоси сам пътя до водещ на bTV Новините. Наблюдавам го, слушам го и усещам, че няма излишни думи при него. Ивайло в този момент е въздържан, спокоен, с подредени мисли и емоции.
Учил си в Америка. Знанията ти приложими ли са в България?
Няма еднозначен отговор на този въпрос, защото там средата е различна. Говорим за чисто професионалните прийоми, някои от които могат да се приложат тук, други – не. Там системата функционира по различен начин. В Америка няма много свян да се пробива по-лесно в известни институции.
Елизабет Паисиева – да танцуваш живота си
Когато си убеден във възможностите си, чувстваш се отговорен и знаеш, че за да успееш в чужда държава, трябва да бъдеш усмихнат и здраво стъпил на земята… А как се стои на нея, когато години наред си отдаден на гимнастиката и танца?!
И след стотиците тренировки, състезания и лагери, Елизабет в момента е менажер на националния отбор по художествена гимнастика на Норвегия. Колко хубаво и вдъхновяващо…
Какво ти дава чужбина в повече, което не успява да ти го даде България? Беше в Норвегия, след това във Франция, а от няколко години отново си в Норвегия.
Дава ми различен опит и допир до различна култура и хора, до различни разбирания за живота. Страхотно ме обогатява това, а и срещите с различни личности. Като цяло много обичам да пътувам. Бях до Чили, до Америка, Филипините.
Василена Винченцо – от страната на шанса
Толкова е дейна, някак летяща, някак нестъпваща… А тя знае как се стъпва тихо, тъй като е била балерина. Все още ползва уменията си, но вече в театъра – Народния театър, “Сфумато”, театър “Българска армия”, Yalta Art Room… Колко хубаво звучи, млад актьор да е така ангажиран. Но когато не си миниатюрен, а напротив, талантът ти е изнесен, тогава само можеш да му се отдадеш.
Какво толкова записваш в този тефтер, който носиш със себе си навсякъде?
В него е целият ми живот. Наистина. Вътре са номерата на всички по-важни хора – лична лекарка, адвокат, счетоводител, на груминг салона на кучето ми. От дете така си ги записвам, в случай че телефонът ми сдаде багажа.
Говори Росен Петров. За важното.
Толкова различно интервю, толкова интересен Росен Петров… Общували сме си покрай дългогодишната му работа като сценарист в “Шоуто на Слави”, но едва сега го усетих като наистина значително начетен мъж. Възхитена съм от тоталната липса на елементарност у него. Дъщеря му Славея ще има какво да попива. По много.
След повече от 4 години с “Операция История” в Bulgaria ON AIR, научи ли нещо ново?
Историята е динамична наука. Тя се променя по две причини и първата е, че винаги се пише от победителите. На власт са идвали нови победители. Например след освобождението от Русия в Руско-турската война у нас е много силна славянската теза.
В емоциите на Мак Маринов
Умее да борави с думите и е интересно разсъждаващ млад човек. Удава му се да променя себе си в движение и се опитва да живее в комфорт със собствения си мироглед. Няма грам спокойствие у него, но тази превъзбуденост му е повече от необходима за актьорската професия. Иначе казано, намерили са се.
И актьорите са на протест – заради заплати, заради опита за взимане на собственост от Младежки театър…
Дойде моментът ние, като съсловие, да поискаме да се обърне внимание и на нас, защото парите, с които живеят актьорите, са крайно недостатъчни. И това е съвсем обективно.
ПОСЛЕДВАЙ НИ