post

Изглежда много буреносен, но не и като тъмен облак, а в най-красивия смисъл на думата. Изглежда краен, но явно вече балансира стабилно между актьорството и своето семейство. Изглежда креативен и истински и това бе най-стабилният му плюс – предвид, че се виждахме за пръв път. Той е доктор Василев от половин година насам в сериала „Откраднат живот“, но не и само това, тъй като е добре менажиран в Англия и не е спирал да снима. Е, спирам. Нататък говори Александър Алексиев…


Започна ли вече да ходиш със слънчеви очила, за да се скриеш от всеки, който се опита да ти каже нещо?

Ходя с очила само защото е слънчево. То това май много зависи дали искаш да бъдеш разпознат, или – не. Има хора, които го търсят това нещо, приятно им е някак си. На мен лично ми е неловко да го има този момент. Още повече, че живеем в толкова малка държава, толкова е локално, че всички хора сме на едно ниво: ходим на едни и същи заведения, посещаваме едни и същи места, и всеки се опитва да си върши работата и да се забавлява в живота си. Цялата тази идея за слава в България е много моментна, много за кратко. Просто човек трябва да бъде добър в това, което прави, и да се старае, да се учи и да върви напред.

Казваш да работи, да се забавлява… В коя посока ти клонят повече нещата?

Микс е, защото все пак актьорството не ми е хоби. Това ми е професията и гледам да се държа адекватно винаги, когато работя. Но на мен ми е приятна работата. Слава Богу, отивам с настроение и желание на всеки един терен до момента и при всеки един проект, с който съм се захващал, независимо дали тук, или в чужбина. И дори в тежките дни, като се обърнеш назад, всеки ден е толкова различен, че има нещо забавно във всеки един от тях. Понякога е тъжно, друг път – напрягащо или депресиращо за определен момент… Но намирам актьорството като всекидневно преоткриване на различни нюанси в себе си.

А ако нещо не ти е забавно?

В отделни дни, ако не се получава добре или не върви комуникацията между мен и режисьора, тогава не ми е много забавно. Все пак то е свързано с настроение, емоции и психология и понякога си емоционално изтощен. Но няколко часа сън и една бира ме презареждат.

Вече можеш ли да спиш покрай дъщеря си Ая?

снимка: CultinterviewВече да, тя порасна. И сега с майка й (б.а. Яна Титова) балансираме кой кога да поеме по-голямата отговорност за детето. Цяло лято снимах – от юни месец, та до сега. И тя има много ангажименти. Никой не е спирал от нас, но с моето по-ранно ставане и по-късно лягане в момента, Яна е по-често с дъщеря ни. Миналата година беше още по-трудно, защото двамата заедно снимахме главни роли във филма „Радиограмофон“ на Розие Хасанова. Бяхме цял месец в Родопите. Имаме каравана и пратихме малката първо на наши приятели, после на кръстницата на дъщеря ни, след това на родителите на Яна, на моите родители… Казахме, че който иска, може да ходи на каравана, но тя върви с едно дете. „Отивайте, почивайте, но ние не можем да го гледаме.“

Вървиш ли изцяло по избрания то теб път?

Да (б.а. отговаря на секундата)! Виж, това е интересно… Дълги години живях в Америка и не знаех, че ще стигна до България толкова скоро. Първо се преместих в Англия. То стана много импровизирано, много бързо, и всъщност и сега продължавам да живея на различни места. Балансирам между Англия и България. Не съм очаквал, че ще имам път насам, но съм щастлив, че ми се случват тези роли. И в сериала, и във филма играя водеща главна роля. И в двата случая тя е готина и предизвикателна.

Продължавам да се уча на този занаят, с който съм се захванал.

И като че ли не аз избирам пътя, а той – мен. Или взаимно се разбираме какво да ни се случи. Можех да откажа сериала, но си казах, че тази роля е страхотна възможност за мен в този момент, която ще ми помогне и за други проекти в чужбина. Може би ще са по-малки, но ще съм много по-подготвен. Не съжалявам за изборите си до момента. А и съм още малък. Сега е моментът да опитвам и да търся. Но пътят дотук е много добър и съм щастлив.

Участвал си и в друг лекарски сериал. Дали това е повлияло на избора на екипа да те избере за ролята на д-р Василев?

снимка: Красена Ангелова

Млади и талантливи – Александър с Радина Думанян в сериала „Откраднат живот“

Знаеш (усмихва се)… В този британски сериал Doctors не играех лекар, а бях guest star – главния герой в 2 епизода. Не съм го гледал още, между другото. Трябва да го потърся в BBC да го видя. Играех полска мутра на много ниско ниво, която прекарва проститутки в Англия, продава наркотици и пере пари чрез автомивката, която държи. Ролята ми се движеше между медицинските случаи и по-полицейските случаи. Беше интересно. Снимаше се много бързо и беше перфектно организирано цялостно. Идеологията в България нещо куца все – дали е свързано с финанси, с неопитността на хората, или от това, че знаят, че дори и да не си свършат работата, утре пак ще имат. Малък е пазарът и дори някой да скапе нещата, ще го викнат след няколко седмици отново, какъвто и да е по йерархията. Нещо му писва на някого и като че ли няма желание да се развива.

Мечтал си да стъпиш в Ню Йорк. Защо след като стъпи и завърши там, се махна?

Стъпих, но дълго тъпках в този град, да ти кажа. Някъде 4 години тъпках из улиците, из всяко едно кътче, из аварийните стълби… Изорах го този град, любимият ми. Върнах се и по-скоро се преместих, защото предприех нова крачка, която не знаех докъде ще ме доведе. Все пак аз завърших в Ню Йорк и без да се връщам в България, директно заминах за Лондон.

Да ти кажа, липсва ми Ню Йорк. Обаче е трудно да останеш откъм документи. Можех може би, но срещнах Яна и сметнах, че

за мен е по-важно да бъда там, където ще обичам, и там, където мога да бъда обичан,

там където има вълнение. Казах на Яна, че в България няма да се върна. И за мен това, което тя направи, е много по-смело и мащабно, защото беше на върха на кариерата си тук във всеки един смисъл – няколко главни женски роли в киното, главни роли в Младежки театър, Народен театър, работа с Крикор Азарян, Бог да го прости, работа със Сашо Морфов, получаваше награди. Виждаш в един момент, че този човек е на 20 и няколко години и е постигнал всичко, без да има някакви връзки и контакти, абсолютно сама – с късмет и заради това, че е много талантлива. Тя каза „майната му“ на всичко, заряза щата в Народния театър и се премести в Англия. А аз, че съм завършил университет и съм си тръгнал от Америка, без да съм стартирал каквото и да било, не е чак кой знае какво. Тази нейна крачка е по-вълнуваща според мен. А може би е усетила и някакъв таван тук.

снимка: Красена Ангелова

Александър Алексиев… нейде

Ню Йорк-Лондон-София… Живеем в такъв отворен свят, всичко е много близко, не е скъпо да се пътува. Актьорите трябва да можем да работим с хора от цял свят. Смятам, че в същността си нашата професия е това, без значение дали се занимаваш със звука, със сценографията, с режисурата, или с актьорство.

Мечтата ми е да се върна с проект в Ню Йорк, но за момента съм щастлив с работата си в Европа.

Дъщеря ти ще израсне по света…

О, да, ще пътува. Където сме ние, там е и тя. Обичам мулти-националните хора и тези с различни религии, интересни са ми. Ненавиждам расизма и това ме побърква. Нали всички идваме от едно място?

Денят ти започва с топла вода с мед и лимон. За теб кафе няма ли?

Не пия много кафе, да ти кажа. Топлата вода енергизира, тонизира, засилва имунната система. Като спиш малко, трябва да взимаш повече витамини. Кафе пия само по време на снимки. Иначе много започват да ми треперят ръцете, а имам достатъчно енергия, за да се налага да пия и кафе. Но ми е вкусно понякога… И никога на гладно, че ми става лошо.

От какво ти е белегът на лицето?

Преди 10 години карах сноуборд на Витоша и на един заледен участък реших да се опитам да намаля. Карах много бързо и леда ме изхвърли. Ударих се в три дървета, каската пред очите ми се спука, хвръкна и съм припаднал. Но това е след като съм си чупил ключицата, краката и ръцете с други спортове.

После качи ли се пак на дъската?

6 дни след като ме зашиха заминах на бяло училище в Пампорово, целият разранен.

Няма спирка значи.

Не, никакъв шанс. После минах още няколко пъти по мястото, където се пребих. Поспрях да видя как съм излетял.

Толкова ли си екстремен?

Може би не толкова, защото познавам едни от най-екстремните хора в България и… далеч съм от тях. Но обичам адреналина, харесва ми да спортувам.

Ая буйна ли е?

Страшно.

Значи ще ти се върне един вид, да видиш какво е.

Точно това очаквам.

Поставяш ли си ограничения?

снимка: CultinterviewНе, напротив. Даже миналата година си купих мотор в Англия.
Той е 125-кубиков и не ми трябва книжка, но сега ще изкарам курсове за мотор. Тепърва ми предстоят неща, които искам да пробвам. Мисля да скачам с парашут скоро, да премина водолазно обучение… Може би не са кой знае колко екстремни тези спортове, но вдигат адреналина. Водолазният живот е един друг свят, подземният, този извън бита… Не си поставяме никакви ограничения с Яна. Преди много излизах. Всяка вечер излизах навън с приятели – по заведения, на танци. Не се спирах изобщо. В последните две години не ми се излиза. Не е ограничение, а предпочитам да се виждам с по-малко хора, всичко да ми е по-компактно. Искам след една среща, с когото и да е, да се върна малко по-обогатен вкъщи и малко попроменен, а не просто да си говорим празни приказки.

Не искам животът да минава покрай мен.

Фокусът ти се е изместил.

Ами да. И търся още нови и нови неща. Така и трябва да бъде – хората да се развиват. Яна също много ме мотивира и стимулира с нейните дейности. Сериозно се е захванала с режисура, пише сценарии, прави филми. Тя направи страхотен документален филм за незрящия журналист от радио „Алма Матер“ – Йордан Георгиев. Всичко това много ме кара да искам и аз да вървя напред в професията ми и извън нея.

Дойде ли ред да започнеш да режисираш и ти?

Още не. Но някой ден – със сигурност. От малък си нахвърлям някакви неща, но не е имало по-сериозно, което да се наема да направя. При Яна се случи много бързо – реши го и го направи. Много е хубаво партньорът в живота да ти дава дъх. Ако вършиш работата си със страст и с желание, човекът до теб също ще се надъхва и възбужда…


снимки: Красена Ангелова и Радостина Колева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *