Да си живял в голямо семейство с три деца вероятно е свързано с всякакви вълнения. Христо е близък със сестрите си и се отнася с патос към тях, към сегашните им срещи. Днес те са разпръснати: едната е в Белгия, другата – в Пловдив – и имат свои деца. Както и Христо. Но малкият му син Петър все още е бебе и не е наясно със семейните роли. Не е наясно и с професионалните актьорски роли на татко си и на майка си – актрисата Цветина Петрова. Но времето е пред тях.

На пресконференцията за представяне на сериала “Татковци”, излъчващ се по bTV, Евтим Милошев каза, че изпращайки част от снимките на каста към хората, създали сериала в чужбина, са те определили като актьор с международно излъчване. И сега?

Аз съм от Павел баня и това беше странно за мен, по някакъв начин – радващо. Вярно, че съм рижав и много хора твърдят, че съм за ирландски продукции, ама ги няма. Като си пусна брадата, особено лятно време, изглеждам още по-рижав. Такъв съм си. Това лято не се видя, защото не ходих на море, за първи път в живота си.

Трябва ли да си компетентен по всички въпроси, за да имаш мнение? Едва ли. По-логично ми се струва да се учиш и да “вкарваш” нова информация в главата си ежедневно. Мария получава упреци, но получава и бурни харесвания за своето разбиране за професията. Формулировка на моженето ѝ не е нужно да бъде давана. Още повече, че от новия телевизионен сезон вече я виждаме в неделното издание на “Тази събота и неделя” по bTV като водещ. Време беше.

Вече си част от сутрешния неделен блок в телевизията, а доскоро беше в друг режим.

Ново и приятно предизвикателство е за мен неделният ефир. Обичам нещата да се случват на високи обороти, да съм заета, да мисля за това, което трябва да се свърши сега, веднага, след малко. Предаването в последния ден от седмицата задава точно такъв ускорен ритъм, защото предполага да предложим на зрителите обобщение, анализ, различни и интересни гледни точки.

Не е пропускала нито едно голямо състезание в последните години и пистата винаги я е очаквала с отворени обятия. Дали е имала разочарования? Оставала е и втора, била е и четвърта, малко под медалите. Разминавала се е и с Олимпиада заради 1 мм. Колко спортисти биха се отказали точно в такъв момент. Но Ина отново е там, на стадиона. А сега е тук. И е усмихната, приятно притеснителна, търсеща себе си.

В момента не си в тренировъчен процес. На кое се казва “време за почивка” при един спортист?

Почивам интензивно. Снощи се прибрах от морето. Бяхме на почивка с годеника ми и сега тичам по моите си задачи. Със сигурност се отпускам през този период. Не подбирам какво ям относно храненето.

Изкуството толкова ѝ отива. Чувства се, че да създава нещо – роли, дрехи, идеи, – я изпълва и я прави цяла. Ирмена говори бавно, но стиска силно ръка при запознанството ни. Страхотно впечатлително, защото издава твърдо стоящ зад думите си човек, без да е нужно да я анализирам психологически. Пък и е актриса, която харесвам заради ефирното излъчване.

Лятото период на спокойствие ли е за теб, или на интензивен живот?

В момента по-скоро е период на спокойствие, тъй като самата година е по-различна от обичайните години на активна работа. Нещата забавиха своите темпове. Гледам да се възползвам от това, защото не винаги ни се дава възможност за почивка. Отдала съм се на такава сега и съвсем скоро ще съм готова за работа.

Тя умее да разгадава думите. Знае значението им, научила се е да открива правилните и напълно подходящите измежду хилядите, както и как да ги обедини под едно заглавие. И най-последното е на романа ѝ – “Записки от Шато Лакрот”. Освен това е единственият човек, който само с няколко изречения успя да изчовърка в душата ми и да ме разплаче вътрешно. Задържах го в себе си.

Романът “Записки от Шато Лакрот” излезе повече от 2 години след “Балканска рапсодия”. Звучи много по френски.

Явно на мен животът ми предоставя такива истории, за което съм му много благодарна. Романът излезе първо като аудиосериал, но преди това тръгна като истории, които разказвах на приятели. Имаме си една журналистическа група във Фейсбук, в която сме няколко човека и си говорим за всякакви неща. Там започнах да им разказвам какво ми се случва, докато живеехме със свекър ми и свекърва ми във Франция, докато си търсихме къща, която да купим.

Тя се вълнува, когато е на сцената на Сатиричния театър, вълнува се, когато е с приятели, когато споделя емоциите си, а тази емоционалност е много красива, когато става дума за млада жена в днешния свят. Стефания е усетила себе си – и като същност, и като актриса. Поне с такова впечатление останах след двете ни срещи.

“Отплата”, “Скъпи наследници”, “Порталът”… Участва за кратко и в “Стъклен дом”. Но какво стои зад момичето от сериалите?!

В друга светлина ли усети музиката от онова време в “Порталът”?

Не бих казала, защото я обичам и често си я пускам. Имам си любими песни, които си въртя: на Силвия Кацарова, на Васил Найденов… Сега беше много по-интензивно и в един момент ми беше като медитация, вървейки по улицата със слушалките в ушите.

Приятно е да си в разговор, в който ти става уютно, в който събеседникът ти разрешава да си подавате четката, за да нарисувате заедно една картина. А в тази картина има и бяло, и черно, и цветове от палитрата. Защото Юксел го може. Може го, докато води bTV Новините, може го, докато гледа право в очите, докато говори, може го и… докато пише стихове.

С конкретно състояние ли е свързано писането на стихове при теб?

То винаги е свързано, защото, за да изкараш усещане от дълбините на душата си, трябва нещо да се е случило, да е породило тези рими, тези стихове, тези изречения да се зародят у теб.

Той е някак различен. Като гръмовен отблясък. Не защото “дъждът” го подминава, а защото носи със себе си особено настроение, особено поведение и абстрактно спокойствие. Притиснал е същността си някъде навътре, надълбоко. Всъщност това сякаш е нетипично за професията му, тъй като актьорите жестикулират, впечатляват с инерция, с размах. Но пък дали не е по-важно да си леко по-встрани, като Александър? Дали не е по-важно погледът ти да носи дълбочина и там да се носи кротост?

Сериалът “Порталът” показа ли те, както очакваше?

Със сигурност е показал някаква част от мен. Свързано е с това доколко човек се себепознава. Не харесвам, когато някой казва: “Аз съм еди-кой си”. Мисля, че човек е с доста пъстра и чудата същност и е много трудно някой за може да се себеопредели. Голяма част от подсъзнанието идва от сънищата, а там също има закодирани неща.