Димитър Стефанин – когато танцът те носи над земята
Той е пример за това, какво е да обикаляш света, за да учиш танци, а към днешния момент – и да ги преподаваш. Мощните му изяви заедно с Натали Трифонова в Dancing Stars по bTV го тласкат към популярността, която си е заслужил с дългите часове на тренировки всеки ден. Даже и по време на пандемията.
Свеж, усмихнат, открит, с Димитър Стефанин си говорихме близо 2 часа.
Този е поредният Dancing Stars за теб. Така ли го възприемаш?
За мен е шести Dancing Stars, да, но е първи на родна земя. Това е причината, заради която се прибрах в България: да покажа на млади хора, на млади изпълнители, които искат да се занимават с изкуство, че е неповторимо.
През слънце и дъжд с Николай Василковски
Да притежаваш различен подход в поднасянето на времето е плюс, който несъмнено е ценен. Приготвяш си сутрешното кафе и той влетява в дома ти със своята веселост. Наистина освежава привидната лека несериозност на фона на плачевните понякога новини.
Николай Василковски обаче е и извън времето по NOVA, когато телевизията има нужда от стабилни репортажи. Или когато го потърсят за интервю в Cultinterview.
Целенасочено ли е това да си забавен и да “разказваш” за времето с усмивка?
Да, моята философия е такава, че прогнозата за времето трябва да има някаква добавена стойност – дали ще е виц, или ще изляза някъде навън, за да покажа историческа забележителност или природна красота. Гледам да има нещо повече от чисто метеорологична информация.
Камен Алипиев – в телевизията и около нея
Ненавършил 21 години, той попада в телевизията, а след това, 5 години по-късно – и в спортната редакция на БНТ. Счита, че тази работа сама го е намерила. А днес, когато вече не е там, рафтовете в главата му са все така препълнени и изявата им е в прекрасното и забавно предаване на bTV – “Аз обичам България”.
С Камен Алипиев е повече от приятно да си побъбриш, защото той го умее това. Говори, а аз слушам и ми е интересно, защото най-важното в живота на човек е в него да има случки. Е, Камен има ги в солидно количество.
Идваш от спорт. Това със спорта верую ли ти е?
Не може да се каже, че е чак верую. Спортът е основното нещо, с което съм се занимавал, но по-скоро като човек, който отразява събитията. Най-много съм обичал да коментирам спорт. Бях се занемарил доста, заради ситуацията в БНТ.
Георг Киряков – когато трябва да направиш избор
Млад актьор, чиито амбиции засега се простират в българското кино, а детството и тийнейджърството му са минали в залата по спортни танци. Такъв е Георг към днешна дата. И играта му в “Пулсът на танца” го доказва. Отделно, че не му е стигнало това, а се е заел и с продуцирането и сценария на филма.
Извън това, хубаво би било гласът му да се чува и в озвучаването в телевизиите, тъй като тембърът му издава спокойствие и увереност.
Скоро завърши НАТФИЗ, преди почти 2 години. И веднага – в киното.
Там е моето удоволствие, няма да лъжа. Театърът и киното като усещане са много различни. Не бих искал да си остана само киноактьор и повече да не играя в театър, но пътят ми тръгна в тази посока.
Георги Тошев – когато срещите те променят
Той не е част от фоновия шум, а част от тези, които правят шума. И е много добър в това. В нея. В журналистиката и в стремежа си страхотните личности, с които се среща, да го разтърсват, да го носят в пространството, а той да ги приземява. Георги Тошев – в Cultinterview.
BBC, Netflix и ти. Каква е новината?
Имах един контакт с Netflix. Става дума за сериал, който касае герой, населяващ прочутия хотел “Челси”. Поканен съм в един от епизодите да снимам история, свързана с български гражданин, който отдавна емигрира, и е свидетел на златния период на хотела.
Кире Гьоревски – когато си на правилния път
Актьор в Народния театър. Звучи още по-престижно, когато си човек с македонски произход и си получил щата заради моженето си. Пред мен застана сериозна физиономия от сериозен мъж, с когото можеш да си говориш и за несериозни неща. Плувах в емоциите му няколко часа, докато той междувременно се оглеждаше дали не му се хапва италиански сладолед при -8 градуса навън.
Я чакай. Показа ми първото си стихотворение, което си написал на български. Преди това имаше ли друго, писано на македонски?
Писал съм, но никога не съм ги вадил навън. Прибирах си ги. Това беше, когато за първи път усещах пеперудите в коремчето. Тогава имаш нужда от емоционална експлозия – или да пишеш, или да рисуваш… Предполагам, че всеки прави първите си опити в онзи период, когато е тийнейджър.
Бесте Сабри – когато телевизията те обича
Като ѝ видиш озареното изражение, усещаш, че огънят е вътре в нея. От Бесте струи такава енергия, че този мотор завърта и теб. И това не е само заради младостта. Млади хора без хъс – бол. В момента старанието ѝ е достатъчно да бъде едновременно и репортер, и водещ на “Тази събота и неделя” по bTV.
Чашата капучино, която изпихме двете, се оказа и “място” за споделяне.
Една и съща ли си между “Тази събота и неделя” и обучението си в Шотландия?
Усещам се доста по-зряла от този си период в Шотландия и със сигурност надградих много. Преживях много и въз основа на това, което изпитах като емоции по време на командировки, на репортажи, на живота си там изобщо, се изградих като нов човек. Напълно нормално е през този период да се натрупа такава информация.
Из думите на Добромир Банев
Когато се чувахме за уговорката ни, той казваше, че е в офиса. Адвокатски дела. Все пак един поет трябва от нещо да се издържа. На мнение е, че в България никой не може да живее само от писане. Еле – от поезия. Обаче Добри я пише толкова добре и увличащо, с толкова презицно подбрани думи, че те унасят.
Хайде сега малко да се разходим из мислите на човека срещу мен: представям ви Добромир Банев.
Последната ти излязла стихосбирка е “Всички дни ще се казват неделя”. А кога имаме нужда от понеделници?
Когато четем “В понеделник ще е късно”. Това е моя книга от преди 9-10 години, която също е с любовна лирика. Някак така стана с времето, че се заиграх с отделните дни от седмицата.
ПОСЛЕДВАЙ НИ