Костадина Костова – с лице към миналото
Тя отваря врата към историята със силата на писаното слово. До този момент има издаден един роман – “Трето царство” (издателство “Софтпрес”), който си заслужи добрите отзиви. Но как се пише, когато си майка на малко дете, така, че да бъдеш оценен подобаващо? Още повече – във времена, в които историята е особено понятие.
Костадина Костова – в Cultinterview.
Журналистиката, която си завършила, само до блог ли я сведе?
По време на обучението си в последните две години специализирах “Дизайн”. Тогава нямаше UX-дизайн, каквото работя в момента, но имаше графичен. Беше единствената специалност, която беше свързана с писане.
Гергана Гунчева- когато все още мечтаеш…
Няма нужда да си далекоглед, за да оцениш красотата ѝ. Вижда се, но спокойствието и лидерството у нея се усещат. Празно хвърлени думи не съществуват. Иначе с Гергана се заговорихме съвсем естествено за децата, за порастването, за матурите в училище… Нормални майчини вълнения. Това се случва малко преди Гери да се отправи към работното си място – спортната редакция на bTV.
Станаха 20 години, откакто те спечели Miss Bulgaria Свят. Титла като всички останали ли е това?
В онзи период го приемах като конкурс за красота и като някакъв нов опит за мен, който да мога да натрупам. Вярвам, че всяко нещо, което ми се случва, е част от пътя, и е било важно да се случи точно по този начин. Убедена съм, че титлата е важен момент от живота ми.
Една „Смешна история“ от Емили Хенри
„Гунди – Легенда за любовта“ носи думата „емоция“
Ангелина Ангелова – изкуството да пишеш историческа романтика
Тя е искала да учи журналистика, защото било най-близо до творческото писане, но избрала практичното – икономиката, по съвет на родителите си. Днес е далеч от нея, защото е майка на две момчета и… писател по всички правила. При това – превъзходен.
“Благородството задължава” е третият роман на Ангелина, при това вече под “шапката” на издателство “Сиела”.
Трети път си на пазара. Като човек на пазара ли се усещаш?
От гледна точка на това дали хората ме познават, бих казала – да. Много ми харесва, когато читателите се обърнат към мен с очакването да им дам точно този тип роман. Това е жанр, който ми е на сърце. Харесвам го и като читател. Бих казала, че се чувствам като човек на пазара със собствена ниша.
Боряна Калейн – в очакване на нови върхове
Когато покрай теб има само красота, сиянието ти е различно. Боряна е открила какво ѝ носи самочувствие, но притеснителността ѝ прозира и през него. И Слава Богу.
Тръгва по състезания с книга в ръка, а в началото на август ѝ предстои голямо събитие – Олимпиадата в Париж, където художествената ни гимнастика се очаква… Тихо. Ще замълчим, докато дойде ред и ще гледаме с широко отворени очи.
С каква нагласа тръгваш за френската столица? Да вземеш медал?
Олимпийските игри са много отговорно състезание. Не тръгвам с идеята просто да участвам, да стигна там и да играя. Имам очаквания да спечеля медал в тази Олимпиада, но гледам това да ми е втората цел.
Димитър Николов – в тишината на един актьор
Актьорите са като гардероб, препълнен с думи. Толкова много думи, че даже не проумявам как откриват къде са си складирали едно или друго в чекмеджетата.
Имах шанса да си пообщувам с талант, който няма нужда от отклонения от пътя си, за да крачи напред, а само от умни хора за вдъхновение покрай себе си. Представям ви Димитър Николов, актьор в Народен театър “Иван Вазов”.
Неотдавна те гледах на премиерата на “Елементарните частици” в Народния театър. Един сложен текст добра опция ли е за добър живот на представление? Или не се търси това?!
С Крис Шарков това ни е четвърто представление. Не знам дали до сложност на текста опира дългият живот. Този текст в момента е много адекватен. Има комуникация между това, което правим на сцената, и случващото се в момента. Романът на Уелбек е писан преди повече от 20 години, но проблемите в него са много назрели.
Томаш Папкала – по стъпките на живота
От две години Варна е мястото, което му носи спокойствие. Там е завел семейството си: Франциска Йорданова, преподавател и съдия по спортни танци, заедно с двете им момчета.
Томаш общува естествено, дори и когато му е трудно да асимилира думи на български, а тази ведрина, която излъчва, е повече от приятна. Dancing Stars ни го представи като жури, а сега Cultinterview ще ви го изрисува като емоционалност.
Dancing Stars какво е? Приятелство за цял живот?
Мисля, че да. За мен е невероятно, защото всички станахме като една фамилия. Колкото по-напред вървиш в предаването, приятелството укрепва.
ПОСЛЕДВАЙ НИ