Да работи от 9 часа сутринта до 5 следобяд? При него това го няма, защото знае, че се намира в телевизия и че винаги може да се случи нещо в 6. Буквално. Истината е, че му прави удоволствие и му харесва напрежението от новинарството в NOVA да го държи в кондиция.

Изражението му е спокойно, по младежки свежо. Той е Методи.

Кога забравяш за сериозността на професията?

Честно казано, почти никога. Наистина вярвам, че имаме някаква отговорност към хората, които ни гледат и които ние информираме. В свободното време, когато съм с приятели или сред колеги – да, ама когато съм на работа, няма как да забравя за сериозността.

Със сигурност знам на колко хора ще им е интересно да споделя как видях Виктор, след като от снимките на “Ергенът” са минали няколко месеца. Около него няма ореол, няма летящи ангели или случайно изпаднали звезди през деня. О, да, белите му зъби светят, но дано не объркам някого, като кажа, че усмивката му е човешка и естествена, държанието му е инстинктивно и на този етап вижда всички погледи, които се носят към него.

Как запазваш себе си при толкова комплименти от толкова жени?

Много лесно. Самокритичен човек съм и знам кой съм, здраво стъпил на земята съм. Знам, че не съм “цвете за мирисане”. Тези комплименти наистина ме ласкаят. На всекиму би било приятно да чуе добри думи от красиви жени, но в никой случай не ме изстрелват в космоса.

Умее да представя себе си, умее и да приближава към себе си. Защото естествеността ѝ се съзира още от пръв поглед. Кокетността е доста далеч от същността ѝ. И е толкова сладка и готина, че ми беше приятна изненада. Колко хубаво да видиш актриса, която носи аромат на свежест, при това съчетан с можене, с талант – за театър, за телевизия, за… А, още ли не са я взели за модел? Време е и няма да съжаляват.

Гледах те съвсем скоро в премиерата на “Стъпка по стъпки” в театър “Българска армия”. Трябва ли да влизаш до такава степен в ролята, че да избягваш от себе си?

Конкретно в този проект тръгвахме от себе си. Пък и така е в повечето неща, в които съм играла дотук. Никога не бягам, а изхождам от това как аз бих реагирала в ситуацията.

Не можем да отречем, че в последните години се снимат приятен брой български сериали, които успяват да “извадят” актьори, непоявявали се толкова често на екран, и за които нямаме усещане, че са ни “изяли” от времето. Димитър Живков има стабилни изяви в театъра, разбира се, но тъй като телевизията носи друга популярност, “All inclusive” и “Аз и моите жени” ни го показаха.

Изкарахме кратко време в тих парк и усетих, че всячески от Митко лъха на спокойствие, зад което обаче стои буря…

В сериала на БНТ, “Аз и моите жени”, си в меко казано сложна ситуация. Реалистична ли е?

Аз не бих попаднал в такава. За разлика от героя ми Филип, имам много по-голям контрол. Не съм си позволявал такава ситуация, дори и да е имало наченки на някакво увлечение. Винаги съм слагал много ясни граници.

Случва се толкова леко да върви една среща, ама рядко. Е, тя го носи това откровение, носи я тази ефирност. Стела. А името ѝ  значи “звезда”. Какво би могло да бъде по-подходящо за актриса, при това от Сатиричния театър?! 🙂

Събрахме спомените ѝ от последните години в един час. С вкусно кафе. Ама какъв час беше! Мислено продължих поне още 3 пъти по толкова.

Дойде четвъртия сезон на “Братя”, имаш ново представление в Сатирата – “Експлозивна комедия за големия взрив”. Премиерите отнасят ли спокойствието ти?

Отнасят го, обаче за хубаво. Обичам да имам премиери, да ме чакат нови проекти. След това вълнението от първата среща с публиката минава. Защото до този момент ние сме като в лаборатория.

Говори бързо, мисли бързо и действа бързо. Вероятно времето, в което е бил футболен съдия, го е белязало с тази припряност, а може би Александър просто си е такъв?! Тази експлозивност, носеща допълнителен огън в резерв, му е повече от присъща.

Той е лице на спорта по NOVA, без да търси блясъка в професията си. Само ѝ се отдава.

Как момче може да предпочете народните танци пред футбола?

Всъщност бях още в първи клас, когато започнах да се занимавам с народни танци. Тогава имаше такава практика: преподаватели и хореографи да обикалят по училищата и да събират деца.