Когато разполагаш с добро възпитание и то те е направило пристоен човек, тогава едва ли попадаш в лигата на “лошите момчета”. Но пък ставаш отговорен и това един ден ти носи… номинация за “водеща мъжка роля” на наградите “Икар”. Дори не за “дебют”, а директно те прехвърлят в главните роли. Севар е актьор, който не се движи по ръба, а в рамките на разумността. Такъв го видях през моите очи.

Номинацията “Икар” за “водеща мъжка роля” въпрос на израстване ли е?

По-скоро е въпрос на забелязване от страна на критиката. Изкуството е субективно. На някого нещо му харесва, но това не значи, че то е добро или лошо. “Портретът на Дориан Грей” е с три номинации и мога само да се радвам. Не си давам сметка какво точно съм направил, защото това е нещото, което съм репетирал. Не съм делил и ролите.

Тя се движи максимално близо до себе си, без да засяга някого, мнението ѝ бива чуто, без да настъпва когото и да било, и все пак си е журналист на място. Изградили са си приятен синхрон със Сашо Кадиев в предаването “Преди обед” на bTV, което поеха преди 8 години, като продължават да отдават на гостите си подобаващо внимание.

През седмицата Деси Стоянова се носи по една и съща траектория, но след един ефир тя вмъкна и нашата среща.

На рождените дни на “Преди обед” като на своите рождени дни ли гледаш?

Те са ми много важни, защото “Преди обед” заема все по-голяма част от живота ми, която продължава вече 8 години. На 6-и февруари станаха 1770 ефира.

Мислила съм си дали хората, които говорят бързо, имат да кажат нещо повече от другите… В неговия случай е точно така. Слушах го с интерес, когато ми разказваше за репортажите, които правеше доскоро в bTV, слушах го и когато ми разясняваше тънкостите в прогнозата за времето. Огънят му е един. И при всички положения не му е драстично по-спокойно да се “бори” с ветровете и слънчевите изригвания, отколкото да следи последствията от някое значимо събитие, но очите му греят. Защото Боби Лазаров е положителният “образ” в телевизията.

Каква част от деня ти минава извън bTV?

Много малка част, защото прогнозите са по 5-6 пъти на ден и времето ми е свързано с това – следим какво се случва, сравняваме данни, проследяваме нивата на замърсеност на въздуха.

Да фиксираш себе си на съвсем различно поприще, когато години наред си бил в телевизора на хората, вероятно изисква немалко усилия. Сега тя прави обучения по публична реч, които ѝ вливат ново вдъхновение от повече от 2 години насам и я държат смирена и в пространство, в което не духа вятър.

На стола до мен, а не срещу мен, е Ани Цолова.

Имаше ли период с чувство на пораженчество?

Когато напуснах телевизията, след 17 години всеки ден на екран, приятел ми каза, че в подобни случаи много хора изпадат в депресия, защото им липсва да са под светлината на прожекторите. При мен не се случи така. Може би и защото новото ми амплоа ме завъртя веднага.

Тя вече не е малко момиченце и иска стъпките ѝ да бъдат забелязвани, иска песните ѝ да бъдат слушани, а музиката ѝ – да повърви на малко по-далечно разстояние и да излезе извън страната ни. Младостта ще ѝ даде този тласък вероятно, още повече, че наследствеността от баща ѝ, Дими от група „Сленг“, не може да бъде подмината, макар тя да не разчита на нея. С лека усмивка, с повече сериозност, с дозирана амбиция – Дара Екимова.

Лятна песен Sagapao, зимна песен Follow Me… На сезони ли ще я караш с песните?

Просто такова ми е вдъхновението. Сега, когато е по-студено, и аз самата обичам да слушам музика, която ми придава онова уютно настроение – коледно, зимно, топло… Sagapao беше на английски и гръцки, защото исках да направя песен на няколко езика. Не исках да е испански.

Много ранно кафе на почти празен, иначе оживен булевард… Талантливо момиче с първа книга и изживявания като за още три напред… Леко зимна картинка със спомени, терзания, любови и… тишина. Харесвам Мила не защото е журналист, а защото има афинитет към неординарните хора и слова.

10 години писа книгата си “Хартиета лодка в открито море”. Чакаше да дойде смелостта ти ли?

Не, просто не знаех, че пиша книга. 10 години записвах преживявания и промени, случващи се с мен. Знаеш, като всеки пишещ човек, да пишеш е необходимост. Както художникът има нужда да нарисува чувствата си, ние имаме нужда да запишем думите. Започнах с писане на думи и запазването им като в чекмедже в блог.