Когато рисуването те завладее до такава степен, че не си намираш място, дори и посред нощ, дали това е някакъв вид лудост? Сядаш до платното и… вадиш образите от главата си. И как става това? С отношение. С любов. С можене. Зуека е изрисувал повече от 200 картини за една година. Как да не му се радваш?! Ама с истинска радост, изпълваща.

Толкова години – водещ в телевизията. Кога те натиска умората?

Постоянно съм уморен, нон-стоп. Доброто или лошото в случая е, че не мога да спя. Спя по 4-5 часа на денонощие и вместо да правя глупости, рисувам.

Той е от оперните певци, които има защо да будят възхищение предвид кариерата му на световната сцена, но е и от хората, чието мнение бива чуто и уважавано. Покрай него не се ходи тихо, а е нужно да отстоиш себе си.

Дали животът на Юли лъкатуши, или се движи в правилните коловози, вероятно е въпрос на гледна точка. Моята е на човек, който застана директно срещу него.

Ловец на тигри-човекоядци си искал да бъдеш като дете? Музиката по-атрактивна ли ти се видя в крайна сметка?

Това си беше детска мечта – какви човекоядци… Особено в 20 век. Музиката е нещо съвсем различно и доста по-осъзнато. Класическите музиканти започват да свирят от най-ранна възраст, защото е изключително трудно занимание. Докато при певците нещата са малко по-различни.

Актьор, който не губи представа къде се намира? Има такива, да. На Жоро не му се налага да се връща към себе си, защото е твърде наясно къде е земята, а къде – звездите. Театър “Възраждане” е мястото, което му носи уют и му дава свобода да развива актьорския си потенциал, а чуждите продукции, които се реализират у нас, го допълват. Не изключва и участието си в български сериали и най-вече последното такова – в сериала на Nova, “Отдел Издирване”.

Останалото е спокойствие и… самоусъвършенстване. По-късно ще разберете какво имам предвид…

“Нощта на игуаната” е последната ти скорошна премиера в театъра. Основната роля е твоя. Как се държиш на крака след 2 часа на сцената?

Като при спортистите – излизаш и трябва да оцелееш. Това ни е работата. Всички се борим за главни роли и когато ти се случи, е много тъпо да не си отдадеш цялата енергия и всичките сили. Да, това е част от удоволствието – от началото до края да имаш енергия.

Спортът го е научил да играе честно. Той знае, че за да бъде първи на пистата, трябва преди това да е направил значителен брой обиколки на стадиона. Затова тренира. Когато не е на снимки, спортува… какво ли не. И колкото е по-шантаво, повече го предизвиква. Дали тези правила важат и в актьорството? Дали пък там не трябва да се обереш, или е по-логично да се хвърляш в емоциите с ярост?!

Филип, както и останалите актьори, приключва със сериала “Откраднат живот” с края на неговия 11 сезон, така че той е в очакване на новите възможности.

Последен сезон на “Откраднат живот”. Опитваш ли се и ти да си в него като за последно?

Да, разбира се. Гледам при всяка отдадена възможност да я изпълнявам на 100 %, защото следваща няма. Особено мотивиран съм. Когато силно ме вълнува дадена сцена, я “натискам”, гоня си я. Но когато всичко е за последно, друго те движи. Хващам последния влак.

Избираш пътеката, която е подходяща за теб, и знаеш, че смело можеш да вървиш по нея, та дори и да тичаш. Точно като Пенко Господинов. Той има достатъчно дълъг път зад гърба си, достатъчно преживени емоции, за да знае, че животът търпи редакция. И че самият ти търпиш редакция.

Следващата дестинация пред актьора е сериалът “Белези”. В ден без снимки попихме от следобедното слънце… и приятно се разговорихме.

“Морска сол” беше първият ти сериал. Какво ти е усещането за онзи период?

Тогава нямаше кой знае колко сериали. Приятни спомени имам. Беше много интензивно, интересно, любопитно. Жанрът му беше особен – първи опит за ситуационна комедия. С Асен Блатечки, Койна Русева и Екатерина Стоянова снимахме на декор. Придобих много опит.