Той е сноубордист. Всъщност най-популярният ни и титулуван сноубордист, но думите му отиват и не стреля напосоки с тях. Радо внимава какво говори и с кого говори. Има лека дистанция у него, която се усеща, но впоследствие разбрах защо е тя: опитва да се пази и да подбира хората около себе си. Бях приятно изненадана, не крия.

Какво прави един сноубордист, когато не му е сезон за състезания?

Този период е от месец април до края на ноември. Състезателен период се счита за период, в който започват самите състезания. Има такъв, който е подготвителен, летен, който включва физическата подготовка, която не е на сняг (април – септември), а след това се подготвяме и на сняг.

От година е в екипа на спортната редакция на bTV, а динамиката, която притежава, е различима и от екрана. И не става въпрос за характерната за младостта жизненост, а за такава, зад която стои убедителност. По-странното е, че Флори дойде на срещата ни притеснена. Дори пожела да направим първо разговора, за да знае, че се е справила добре. Учудващо. Защото толкова се забавлявахме, а тази живост ми я предаде и на мен самата.
Срещна ни кампанията „Да изчистим България заедно“, предстояща на 14 септември, където тя е посланик, а Cultinterview – медиен партньор.

Каза ми, извън този разговор, че хората се притесняват от камерите. Ти кога спря да го правиш? Все пак идваш от радиото.

Май не съм от най-притеснителните. Нямам проблем с публиката или със самата камера, тъй като от малка се занимавах с театър и с актьорско майсторство. Това пречупи нещо в мен. Когато бях съвсем малка, не ми пукаше от нищо.

С Влади две години поред се опитвахме да си осъществим среща, а по-забавният момент е, че… терасите ни са една срещу друга. Все пак, съвсем в края на лятото, вечерното кафе ни се получи. Такава емоционална вихрушка витае около него, предвид стихиите, белязали живота му, че човек се замисля как може да следва успокоение след всичко това. Усетих съмненията му спрямо новите хора, съмненията му спрямо актьорството, спрямо предстоящото. Е, имало е защо да го чакам.

Усещаш ли се сам, предвид че направи моноспектакъл – „Мемоарите на един Въргал“?

Нямам избор, защото вече театърът е вид бизнес. За да имаш „дюкян“ в този бизнес, трябва да се съобразяваш с условията.

Ще започна от по-далеч… На мен много рядко някой ми е предлагал да се включа в някакъв проект. Винаги е трябвало сам да си създавам работата – филм, спектакъл, телевизионно предаване. Не ставам ли, не ме харесват ли, имат респект от мен ли, не ме виждат ли – не мога да ти кажа. След игралния филм направих сериал, с който фалирах тотално.

Любопитен момент е да станеш свидетел на притеснителен актьор, който, въпреки ефектността на професията си, е запазил в себе си тишината в някакъв първичен вид. „Гледа“ емоциите си право в очите и не отхвърля нито ярките и ободряващи проблясъци, нито сивата тъга.

С Христо Петков се опитахме да излъжем дъжда в последните юнски дни, когато представленията за сезона в Народния театър са на приключване. Дали разхлади? При Христо няма студ…

---

Усещаш ли се „видян“ наново, след като „стана“ убиеца в сериала „Дяволското гърло“?

Малко по-различно е вниманието към теб, когато е свързано с телевизия, защото достига до много хора. Още повече, когато става въпрос за сериал, тогава вниманието е голямо. Този интерес, който събуди сериалът, е адекватен. Не знам дали мен са ме видели с други очи…