Няма съмнение, че гласът му е разпознаваем, но озвучаването е една улица. Той иска да бъде и на другите, свързани с актьорството. И тъй като засичам Пламен точно след премиерата на “Невинно малко убийство” и дни преди да тръгне наново за снимки на „С река на сърцето“, какво по-красноречиво от това?!

Навън ухае на есен, но топлият разговор успокоява.

От поколението си, което се докосна и игра на сцената с Коста Цонев, Доси Досев…

Беше много интересно, защото изобщо не съм си и представял, че нещата ще се развият толкова бързо и че даже преди завършването на ВИТИЗ, ще имам тази възможност да започна в театър с хора, които съм гледал и с които съм израснал. Те бяха непрекъснато на екран и бяха цяла плеяда.

Овладял ритъма в телевизията, настроил себе си спрямо ежедневието, свързано с нея и ето го, неотдавна прекоси сам пътя до водещ на bTV Новините. Наблюдавам го, слушам го и усещам, че няма излишни думи при него. Ивайло в този момент е въздържан, спокоен, с подредени мисли и емоции.

Учил си в Америка. Знанията ти приложими ли са в България?

Няма еднозначен отговор на този въпрос, защото там средата е различна. Говорим за чисто професионалните прийоми, някои от които могат да се приложат тук, други – не. Там системата функционира по различен начин. В Америка няма много свян да се пробива по-лесно в известни институции.

Когато си убеден във възможностите си, чувстваш се отговорен и знаеш, че за да успееш в чужда държава, трябва да бъдеш усмихнат и здраво стъпил на земята… А как се стои на нея, когато години наред си отдаден на гимнастиката и танца?!

И след стотиците тренировки, състезания и лагери, Елизабет в момента е менажер на националния отбор по художествена гимнастика на Норвегия. Колко хубаво и вдъхновяващо…

Какво ти дава чужбина в повече, което не успява да ти го даде България? Беше в Норвегия, след това във Франция, а от няколко години отново си в Норвегия.

Дава ми различен опит и допир до различна култура и хора, до различни разбирания за живота. Страхотно ме обогатява това, а и срещите с различни личности. Като цяло много обичам да пътувам. Бях до Чили, до Америка, Филипините.

Толкова е дейна, някак летяща, някак нестъпваща… А тя знае как се стъпва тихо, тъй като е била балерина. Все още ползва уменията си, но вече в театъра – Народния театър, “Сфумато”, театър “Българска армия”, Yalta Art Room… Колко хубаво звучи, млад актьор да е така ангажиран. Но когато не си миниатюрен, а напротив, талантът ти е изнесен, тогава само можеш да му се отдадеш.

Какво толкова записваш в този тефтер, който носиш със себе си навсякъде?

В него е целият ми живот. Наистина. Вътре са номерата на всички по-важни хора – лична лекарка, адвокат, счетоводител, на груминг салона на кучето ми. От дете така си ги записвам, в случай че телефонът ми сдаде багажа.

Толкова различно интервю, толкова интересен Росен Петров… Общували сме си покрай дългогодишната му работа като сценарист в “Шоуто на Слави”, но едва сега го усетих като наистина значително начетен мъж. Възхитена съм от тоталната липса на елементарност у него. Дъщеря му Славея ще има какво да попива. По много.

След повече от 4 години с “Операция История” в Bulgaria ON AIR, научи ли нещо ново?

Историята е динамична наука. Тя се променя по две причини и първата е, че винаги се пише от победителите. На власт са идвали нови победители. Например след освобождението от Русия в Руско-турската война у нас е много силна славянската теза.

Умее да борави с думите и е интересно разсъждаващ млад човек. Удава му се да променя себе си в движение и се опитва да живее в комфорт със собствения си мироглед. Няма грам спокойствие у него, но тази превъзбуденост му е повече от необходима за актьорската професия. Иначе казано, намерили са се.

И актьорите са на протест – заради заплати, заради опита за взимане на собственост от Младежки театър…

Дойде моментът ние, като съсловие, да поискаме да се обърне внимание и на нас, защото парите, с които живеят актьорите, са крайно недостатъчни. И това е съвсем обективно.

Да работи от 9 часа сутринта до 5 следобяд? При него това го няма, защото знае, че се намира в телевизия и че винаги може да се случи нещо в 6. Буквално. Истината е, че му прави удоволствие и му харесва напрежението от новинарството в NOVA да го държи в кондиция.

Изражението му е спокойно, по младежки свежо. Той е Методи.

Кога забравяш за сериозността на професията?

Честно казано, почти никога. Наистина вярвам, че имаме някаква отговорност към хората, които ни гледат и които ние информираме. В свободното време, когато съм с приятели или сред колеги – да, ама когато съм на работа, няма как да забравя за сериозността.