Мартина Апостолова – широко отворени сини очи
Герасим Георгиев – Геро – когато го няма театъра
Да си напълни торбата с емоции е нещото, което всеки добър актьор умее. А как да го направи, когато са му отнели правото да чувства, да среща, да превъплъщава?
Особено е да застанеш до Геро и той да не плува в ентусиазъм, а да излъчва кротост, защото не знае къде са се дянали крилете му. А те просто са забутани в шкафа, тъй като театърът в момента е на успокоителни. И ще бъде различен за известно време.
Откога не си мислил за театър?
Всеки ден ми минава мисъл за постановките, ама не зависи от нас. Държиш в момента едни хора вързани, спрели да работят… Българинът скоро няма да види нормален театър в техния блясък.
Алекс Иванов – да потърсиш собствения си смисъл
Усмихващо е, когато нов български сериал ти покаже нови лица. Алекс е Мартин в “All Inclusive” и присъствието му там е така непосредствено, така приятно, че не би могло да се промъкне ей така. Докато се разхождахме – понеже не може да се стои по пейките, – това внимание се забелязваше и по погледите, тайно отправени към него. Разговорихме се и останах с впечатление, че той прекрасно знае накъде да върви в живота си и точно кой път къде ще го отведе. Неговото място в момента е НАТФИЗ.
Как се става актьор през компютър?
Това е един много тежък период, който актьорът трябва да преодолее. Всяко едно предизвикателство в актьорската кариера трябва да се приеме като роля, да свикнем с него, да стане наша природа, да не се оплакваме. Да си актьор през компютъра има и своите позитиви, защото във филма “Her” Хоакин Финикс почти през цялото време е сам, без партньор срещу себе си, а само с една слушалка в ухото.
Милена Миткова – атлет, избягал от заразата, но с отложена олимпиада
Дългият скок е нейната дисциплина. Имаше амбиция тази година да докосне мечтата си и да получи квота за лятната олимпиада в Токио. През ноември отпътува в посока осъществяването ѝ, застопорявайки всичко тук и отивайки да тренира в Кастельон де ла Плана. На нея не ѝ липсва упоритост и вероятно доза късмет щеше леко да я побутне в полета ѝ по време на скок. Но един вирус я спъна. Не нея самата, а целия свят. И силно засегнатата страна Испания, в която се намираше до скоро.
Националната ни състезателка Милена Миткова, с която първоначално се видяхме на нейна територия, но вече е в Cultinterview.
Успя да се измъкнеш от Испания буквално с последния полет от Валенсия, преди България да спре полетите. Мисията ти там беше съвсем различна. Какво се случва с това, заради което беше отишла в Кастельон де ла Плана?
В изчакване съм да видим каква ще е ситуацията и кога в Испания ще се възстанови нормалния живот или поне близко до него. Когато там започнат да тренират и се отворят пистите и стадионите, се връщам. Като гледам какво е положението там, май няма да е много скоро.
Елена Атанасова – един щастлив човек
Когато автентичността ти е толкова силна, неизменно привличаш към себе си хора. Знам, че актьорите са егоцентрични, тъй като покрай професията си опознават себе си в детайли, но тя е устояла и свежестта ѝ ме очарова. Като пролетно ухание.
Сатиричният театър е неин творчески дом от година, а сериалът All Inclusive на NOVA е глътката различност в ежедневието ѝ на театрал. Елена Атанасова.
От Пловдивския театър дойде в Сатирата. Тази промяна носи ли и друга със себе си?
О, да. Някак си все едно завърши един 7-годишен цикъл. Първите 7 си ги взех, докато бях в Пловдив. Идването ми в Сатирата е благодарение на подадената ръка от Калин Сърменов. Беше важен етап в професионалния ми път, защото е необходимата глътка въздух в един творчески път. В новата среда съм приета добре, което е голям късмет да си намеря мястото. В такъв период съм, в който се чувствам заредена.
Тино – мъжът на 23
Когато пътят е дълъг, но ти знаеш как да минеш по преките – без съмнения, без излишни важности. Струва ви се особен? Твърде зрял? Музиката му носи зрънце лудост, но и някакъв филинг, което го превръща в млад мъж, комуто не е нужна агресия, за да направи впечатление.
Стартира наново “Гласът на България”. Какъв смисъл намери ти в участието си там миналата година?
Неведнъж отказвах да се включа на всеки, който ми предлагаше и ми даваше тази идея. Не планирах да участвам и имах някакви предразсъдъци, че това ще ме бележи по някакъв неприятен начин и ще създаде имидж, който не търся. Забелязвам, че много от музикантите от т.нар. алтернативна сцена имат подобни предразсъдъци.
Стоян Радев в „3 думи в 3 минути“
Севар Иванов – актьорът, който следва принципите си
Когато разполагаш с добро възпитание и то те е направило пристоен човек, тогава едва ли попадаш в лигата на “лошите момчета”. Но пък ставаш отговорен и това един ден ти носи… номинация за “водеща мъжка роля” на наградите “Икар”. Дори не за “дебют”, а директно те прехвърлят в главните роли. Севар е актьор, който не се движи по ръба, а в рамките на разумността. Такъв го видях през моите очи.
Номинацията “Икар” за “водеща мъжка роля” въпрос на израстване ли е?
По-скоро е въпрос на забелязване от страна на критиката. Изкуството е субективно. На някого нещо му харесва, но това не значи, че то е добро или лошо. “Портретът на Дориан Грей” е с три номинации и мога само да се радвам. Не си давам сметка какво точно съм направил, защото това е нещото, което съм репетирал. Не съм делил и ролите.
ПОСЛЕДВАЙ НИ