Той е узнал какво е да погалиш славата. След толкова турнета, телевизионни предавания, сериали… нещо у него изглежда попроменено. Видимо се е поуспокоил, не само външно. И ми беше така приятно да попътувам в живота му чрез случките и най-вече чрез думите.

“Клас 90”, филмът, в който снима лятото, върна ли те към твоя ученически период, или миналото трябва да си остане там?

Върна ме, разбира се, покрай идеята и подготовката за филма – още повече. Не че съм се отдалечавал толкова от това време… Срещам съученици, говоря с приятели от този период.

Знаех, че е различен и няма как да не си такъв, когато се интересуваш от фотография. Очите на такива хора търсят да видят нещо особено, да срещнат нещо характерно в живота си. И Йордан има складирани такива съдбовни срещи.

В момента актьорът от театър “Възраждане” е в снимачен период, който ще продължи 5 месеца. Заради него му се наложило да смени прическата с видимо по-къса.

Детските ти представления по-различни ли станаха, откакто имаш деца?

Моето отношение няма абсолютно никаква връзка. Може би сега има разбиране какво е през очите на децата. Дали си казал репликата правилно, или не, магията се случва и грешките въобще не се отчитат. Но това е само отчитане.

В ателието на тавана в дунавското градче Лом Мария изкарва целия си ден. Кротко и търпеливо създава един друг свят – този на куклите от вълна. Тишината я е приютила и двете заедно ту са на разходка сред природата, ту четат книги, ту рисуват, или пък взимат платовете и конците, за да творят интересни човеци.

Колко време в годината изкарваш извън България, с идеята да направиш нещо красиво, съвместно с други хора?

Правя около седем курса на година. Този път бях на международен семинар. По време на Ковид нямаше курсове, всичко беше онлайн. Правих, но не беше моето нещо.

Колко е приятно да видиш визията на Пипи Дългото чорапче, но зад това да стои буря от емоции, умение за боравене с думи, които не се хвърлят в пространството, и дарбата на актьор. Нежността ѝ не се само привидна. Има я, но не е само тя. Елеонора бушува, бори се, играе, лети… Само преди 2 години е завършила НАТФИЗ, а под името ѝ вече стоят главни роли в “Шекспир като улично куче” и “Чалга”, щат в театър “София“ и скорошна премиера там на „Игри в задния двор“.

Усещаш ли, че опитът ти започва да личи?

Всеки един процес ми носи различни натрупвания. Ако позволиш на този натрупан опит да мине през съзнанието, тогава – да. Всичко, което ми се случва, ме развива, обогатява ме. Съвсем умишлено се старая да научавам по нещо всеки път.

Той знае къде се намира и как да действа със себе си, как да бъде щастлив, как да разкрива позицията си, макар да е имал нелицеприятен период в живота си. Днес възхитителното му участие в “Като две капки вода” и въобще музиката, която създава, движат вътрешния му мир. Но не е само това. Има ги и Виктория, Алиса и Константин.

Години по-късно, Music Idol беше ли за теб онова, което очакваше?

Беше точно това, които трябваше, защото издадох албум за по-малко от 3 месеца, а в момента не мога да издам втория си албум от 10 години. Наскоро забелязах, че съм цар на критичното мислене.

“Тази събота и неделя” по bTV – в момента там е нейното пространство, в което има възможност в рамките на 1 час да среща интересни хора. През годините в телевизията е срещала всякакви хора, които са ѝ показали къде е границата между искреността и фалшивото, къде е границата между важното и несъщественото, между несериозността и приятелството.

Кристина Газиева – в Cultinterview.

Срещаме се след Великден. Какво ти носят празниците – тъга или напротив?

Тъга – не. Даже това си говорихме сега с колеги, че в повечето случаи на празници винаги работя в нюзрума на bTV. Този път бях в Абланица при родителите ми и изкарахме заедно Великден.

Оперният бас, познал популярността по света в пълната ѝ палитра, се оказа интересен човек. Тих, спокоен, значително дистанциран. Тотално извън стандартите на артистите, които желаят да бъдат забелязвани на всяка цена и да се появяват от всеки ъгъл.

От няколко години Орлин живее в района около Рим – хем близо до големия град, хем леко по-встрани от лудницата. И това видимо му харесва и го прави блажен.

Срещнахме се пред Auditorium Parco della Musica в столицата на Италия и интервюто ни стана първото за Cultinterview, реализирано извън България.

Наскоро беше у нас. Какво те връща все още?

Операта в Русе е театър, към който имам специално отношение. Навремето се пътуваше много по турнета и дебютът ми с Русенска опера беше в Германия. Родителите ми бяха едни от водещите певци на тази опера в родния ми град.