Той е от оперните певци, които има защо да будят възхищение предвид кариерата му на световната сцена, но е и от хората, чието мнение бива чуто и уважавано. Покрай него не се ходи тихо, а е нужно да отстоиш себе си.

Дали животът на Юли лъкатуши, или се движи в правилните коловози, вероятно е въпрос на гледна точка. Моята е на човек, който застана директно срещу него.

Ловец на тигри-човекоядци си искал да бъдеш като дете? Музиката по-атрактивна ли ти се видя в крайна сметка?

Това си беше детска мечта – какви човекоядци… Особено в 20 век. Музиката е нещо съвсем различно и доста по-осъзнато. Класическите музиканти започват да свирят от най-ранна възраст, защото е изключително трудно занимание. Докато при певците нещата са малко по-различни.

Актьор, който не губи представа къде се намира? Има такива, да. На Жоро не му се налага да се връща към себе си, защото е твърде наясно къде е земята, а къде – звездите. Театър “Възраждане” е мястото, което му носи уют и му дава свобода да развива актьорския си потенциал, а чуждите продукции, които се реализират у нас, го допълват. Не изключва и участието си в български сериали и най-вече последното такова – в сериала на Nova, “Отдел Издирване”.

Останалото е спокойствие и… самоусъвършенстване. По-късно ще разберете какво имам предвид…

“Нощта на игуаната” е последната ти скорошна премиера в театъра. Основната роля е твоя. Как се държиш на крака след 2 часа на сцената?

Като при спортистите – излизаш и трябва да оцелееш. Това ни е работата. Всички се борим за главни роли и когато ти се случи, е много тъпо да не си отдадеш цялата енергия и всичките сили. Да, това е част от удоволствието – от началото до края да имаш енергия.

Спортът го е научил да играе честно. Той знае, че за да бъде първи на пистата, трябва преди това да е направил значителен брой обиколки на стадиона. Затова тренира. Когато не е на снимки, спортува… какво ли не. И колкото е по-шантаво, повече го предизвиква. Дали тези правила важат и в актьорството? Дали пък там не трябва да се обереш, или е по-логично да се хвърляш в емоциите с ярост?!

Филип, както и останалите актьори, приключва със сериала “Откраднат живот” с края на неговия 11 сезон, така че той е в очакване на новите възможности.

Последен сезон на “Откраднат живот”. Опитваш ли се и ти да си в него като за последно?

Да, разбира се. Гледам при всяка отдадена възможност да я изпълнявам на 100 %, защото следваща няма. Особено мотивиран съм. Когато силно ме вълнува дадена сцена, я “натискам”, гоня си я. Но когато всичко е за последно, друго те движи. Хващам последния влак.

Избираш пътеката, която е подходяща за теб, и знаеш, че смело можеш да вървиш по нея, та дори и да тичаш. Точно като Пенко Господинов. Той има достатъчно дълъг път зад гърба си, достатъчно преживени емоции, за да знае, че животът търпи редакция. И че самият ти търпиш редакция.

Следващата дестинация пред актьора е сериалът “Белези”. В ден без снимки попихме от следобедното слънце… и приятно се разговорихме.

“Морска сол” беше първият ти сериал. Какво ти е усещането за онзи период?

Тогава нямаше кой знае колко сериали. Приятни спомени имам. Беше много интензивно, интересно, любопитно. Жанрът му беше особен – първи опит за ситуационна комедия. С Асен Блатечки, Койна Русева и Екатерина Стоянова снимахме на декор. Придобих много опит.

Трудно ли е да откриеш правилния подход към живота? Може би е нужен опит, нужно ти е спокойствие или точният човек до теб. Йоанна има всичко това. И слава Богу, защото иначе няма да се справя толкова добре нито в сериала “Братя”, нито в останалите си актьорски премеждия. А няма да ви обяснявам колко жестоко естествено е да я харесвате. Просто няма за какво да се хванете, което да излиза извън рамките на усмивката. На човешката усмивка.

Толкова време се притесняваше да не те застигне Ковид, че той те докопа. Още притесняваш ли се?

() Истината е, че се притеснявах заради сина ми, но какво да те лъжа, малко се бях и филмирала. По време на втората вълна започнах да се виждам и с мама, и с майката на мъжа ми (б.а. Мартин Гяуров), детето ходеше при тях…