Александър Сано – да си сътвориш крила
Когато си вътре във филма и не ти се излиза от него… А когато и той не те пуска, а те държи здраво за ръкава на пуловера, значи просто си случил на професия. Александър Сано е артист, хвърлил поглед в няколко пространства – за музиката е умерен, за киното – уверен, а за театъра – провокативен.
Обещанието да се срещнем варираше през времето. Неуловим се оказа, но до един момент. В средата на август моментът дойде. Дочаках го. 
Това лято май не се спря от снимки…
Поснимах, да. След „Денят на бащата“ снимах в популярния френски сериал „Бюрото на легендите“, който БНТ излъчва като „Отдел „Фалшива самоличност“. Захари Бахаров игра в трети сезон, а аз – в четвърти.
През септември ще стартираме нов филм с Яна Маринова. Режисьор ще е Мартин Макариев, а ще участва и Луиза Григорова. Ще си го направим пак сами, със същия екип, с който реализирахме и „Привличане“, ще си го продуцираме… (още…)
Християна Дънкова – младостта ѝ отива
Желко Йоксимович: „Без добра песен няма добър певец“
Едно лято, един фестивал, много талант, много музика… Това е фестивалът „Славянски базар“ в Беларус. Срещнахме се с Желко Йоксимович – балканската звезда, съвсем в реда на нещата да бъде наречен така, на този форум на изкуствата. И малкото време беше достатъчно, за да се усети лекотата в общуването с певеца. А че е същински майстор на красивите песни…
Какво се случва с теб след като спечели второ място в „Евровизия” с песента „Лане мое” преди няколко години?
Целият ми живот се промени след „Евровизия”. Това не значи, че аз преди конкурса съм бил съвсем различен и съвсем никой. Аз си имах своята кариера в бивша Югославия. Но след това станах популярна личност в своята родина и признат композитор в цяла Европа. (още…)
Ники Станоев – в лигата на добрите актьори
Актьор, когото видях преди 13 години във формата на „Шоуто на Слави“ – „Народен артист“, заедно със Светлана и Христо Бонин, Яна Огнянова, не нагласи живота си според придобитата популярност, а умело претегляше своите стъпки и вече е там, където знае, че си е заслужил. Неговият начин да бъде неподражаем е възхитителен: разпознаваемо лице, цветност чак до чорапите, та до двете различни по цвят очи; увереност в „градинката“, която ще полива тепърва – stand-up comedy; съзнателност и небъбривост по отношение на любовта. Пък иначе си е приказливец. Ама от готините.
Не си учил в НАТФИЗ, но си играл в Народния театър. Как така те пуснаха?
Тогава във всички театри си беше така, структурата им беше такава. Сега вече има свободни артисти, гостуващи. Когато попаднах в Народния театър, супер много се изкефих, защото беше wow… (още…)
Вяра Бориславова – да си ушиеш живот по мярка
Нейната дреха е роклята. Ако я видите с дънки, значи нещо в деня ѝ куца. Тя е дизайнер, „шеф-готвач“ на магазини Muse shop и се е прицелила в попрището си още като тийнейджърка. Знам за нея от момента, в който си купих две нейни рокли – изобретателни и шантави, но в същото време женствени и приятни за носене. Само че тя междувременно роди сина си Сами и малко ни се поизмести срещата с 2 години. Cultinterview днес си избра да следва по петите дизайнерката Вяра Бориславова, но така да я следва, че улицата да завие чак към детството ѝ.
Кога дрехите, след като разбра, че те са твоето нещо, започнаха да ти носят пари?
О, почти в самото начало. Първо започнах да шия за съученички в училище, но в един момент станах толкова търсена, че преди уикенда, когато всички излизат, пред нас имаше опашка от девойки. В един момент реших, че могат да ми дават по 2 лв. на рокля. Сигурно бях на 14-15 години. А по онова време 2 лв. си бяха пари. (още…)
Георги Мамалев – вчера, днес и утре
Когато трупаш точки заради това, че смехът ти е заразителен, тогава моженето ти не отива на вятъра. Прави ли те това по-добър, подплатява ли самочувствието ти?
Звъня на Георги Мамалев и тези въпроси на момента откриват отговорите си, дори губят значение. Защото актьорът ме „вмъкна“ между репетициите си в Народния театър, „вмъкна“ ме между семейните си ангажименти и житейските си ежедневни дейности. Защото ме „покани“ в своята душевност, без да се налага да звъня на звънеца. Само открехнах вратата…
Излезе книгата за теб – „Усмихни се, човече“, чиято идея е да разкаже твоите истории. Имаш ли случки, които не са за разказване?
Има, разбира се, но съм ги спестил тези истории, защото съм се притеснявал, че те са прекалено лични и не е хубаво да ги пресъздавам оттам нататък. Книгата е забавна, лятна, имам много спомени от снимките на „Оркестър без име“, от моите войнишки години в ДНА-Пловдив, от ВИТИЗ. „Море, любов и още нещо“, както казваше Катето Евро във филма. Ако един човек се засмее, значи сме успели. (още…)
Ясен Вълчанов – балетист с минало, но без поглед назад
Бил е на върха в балетното майсторство, бил е там, където всеки талантлив човек заслужава, но не на всеки му се случва. А суетата е останала толкова далеч от него, че се е отказала да го преследва. Побродихме из кулоарите на Националната опера и балет, намерихме си тихо място за разговор, свободно място за снимки, и навлязохме в улица, в която той имаше предимство. Ясен Вълчанов.
Часът бе 15, годината е 2018, но стигнахме чак до купонната система – не ретроспективно, не депресивно. С усмивка.
Преподаваш от толкова години в НАТФИЗ буквално на деца, които решават да се свържат с изкуството. На какво не може да се научи един балетист?
То е като при всяко изкуство – някои имат повече, други – по-малко. При балета е по-сложно, защото там трябва и съответната физика. Ако не се самоконтролираш обаче, няма как да се развиеш. В този смисъл е много неблагодарно, защото във времето върви много късо. (още…)
Радина Думанян – едно към едно с лудостта
Тихо, че птица се чува, а Радина опитва да познае каква е по звуците, които издава. Не ѝ е трудно, а и го прави с удоволствие. Това мълчание ми е ужасно нетипично, да не говорим, че я разпознавам като еуфорична и положителна, без веселостта ѝ да я прави несериозна. Абе, има известна, такава една детска несериозност у Радина, която само тя знае как да поддържа и интерпретира. Готова е на момента да пусне хартиена ракетка да лети.
А такъв приятел се крие у нея, за какъвто всеки би си помечтал… „Откраднат живот“ ни я показа като актриса, Пловдивският театър ни разкрива развитието ѝ и към момента, а днес ще извадим щурата ѝ страна. Ама най-щурата.
Абе, Радина, какъв е тоя снукър, от който се интересуваш. Актрисите са дейни същества, емоционални, а това ми се вижда ужасно заспало нещо.
Как ще е заспало? Интересувам се от различни спортове. Щом някой нещо ми покаже или видя, става ми интересно и започвам да го изследвам. Със снукъра беше същото. У нас се провеждат състезания и приятелски двубои със състезателен характер. Любопитно ми е, защото там има стратегия, има точност, прецизност. (още…)