Home 4

Тази история не е като другите. Този герой не е като другите. Популярността на сериала „Откраднат живот” придвижи много актьори на една идея по-горно стъпало, но Емил Марков има сетива не само за пред камера, а и пред лист хартия, стягайки думите в сценарий. Може и да ги убиват уморените коне, но има и неуморни такива, които са последователни, мъжкари и действат по правилата. Винаги. Като Емо.

Буквално се беше поотказал от актьорството за дълги години. Да го погледнем по този начин: какво те е разочаровало в актьорските среди?

Професията като същност не ме е разочаровала, просто това излизане от театъра беше 94-а година, когато ситуацията в страната беше доста сложна и постоянно се говореше за закриване на театри, за намаляване на финансирането, съкращаване на хора. (още…)

Случва се често да показват някакви хора по телевизията в реалити или сериал и с тях след славата им да не се случва нещо впечатляващо, да остава само прах… Ева премина през едно такова предизвикателство, но ситото показа, че у нея има нещо извън стандарта, че у нея има повечко талант. Тя създава уникални рокли за собствената си марка Ma Cherie, твори страшно романтични поли, които могат да завладеят всяко настоящо или бивше момиченце.

Хенд-мейд е от думите, които обичам. И един от виновниците за това е именно Ева.

Кога Ева от „Биг Брадър“ стана Ева от Ma Cherie?

О, не помня от кога, но дизайнерството винаги си е вървяло с мен. Още от куклите. Все нещо не ми харесваше и трябваше да се поправи, да се добави, да се промени към красиво. (още…)

bTV е нейното място за изява и вдъхновение, интервютата са нейното можене с много големи букви, семейството й със журналиста Светослав Иванов и 3-годишната Йоанна е нейното място за тишина и успокоение, а мисълта ѝ е мястото, в което се изгубих, намерих се и едва успях да си открия препинателния знак. Удивителна. Cultinterview се докосна до частица от Вяра Деянова.

Чувстваш ли се призвана за тази професия?

Мисля, че никога не съм искала да правя нещо друго, освен това, което правя сега, и то в този вариант: да бъда част от самото случване на новините, на събитията, на разказите на хората, които според мен са значими, интересни или има какво още да обяснят. (още…)

Когато има какво да кажеш, имаш позиция и не си безгласна буква, тогава и същността ти е различна, друга, не е като онази, от калъпа. Актрисата Стефка Янорова ми напомни точно за това.

Театър „Българска армия“, пътувания с представления из страната, а отскоро – и учителка в сериала на NOVA, „Ние, нашите и вашите“. А, и няма да пропусна – номинация в наградите „Икар – 2017“ за водеща женска роля за Мелинда в „Една нощ с теб“.

За една театрална актриса дразнещо ли е определението „актрисата от сериалите“?

Да си призная, в началото бях доста раздвоена, но след като видях, че много зрители, които са ме видели на телевизионния екран, проявяват любопитство и идват в театралната зала, мисля, че донякъде е полезно. След като започна „Стъклен дом“, участвахме с Краси Ранков заедно в пиеса и интересът беше невероятен. Така че се успокоих (). (още…)

Навремето си умирах да гледам художествена гимнастика. Още си спомням огромната книга, която имахме у дома. Беше култова – с всички успехи в този спорт през годините. Спортът на съвършенството.

Невяна Владинова получи възможността да е капитан на националния отбор. Слънчева, усмихната, но и интровертна. Вътрешната тишина, която притежава, не може да се забележи на терен. Там тя е динамична и хармонична, владееща и завладяваща. Лиризмът е някъде встрани. Или може би не му е дошло времето?!

Неви ме отведе в света си – такъв, какъвто я вълнува в момента…

Миналата седмица имаше рожден ден… Ставаш ли по-сантиментална покрай рождените си дни?

Обичам да имам рожден ден, защото тогава много хора ми пишат и виждам колко хора мислят за мен. Не знам дали ставам сантиментална. Не си падам по подаръците толкова, но ме радват жестовете. (още…)

Цяла нощ след 3-часовия ни разговор с Васил Михайлов стоях и се чудих откъде да започна представянето му. Всъщност едва ли очаквате пред вас да се разкрие един съвършено нов човек, който тепърва ще опознаваме, но ми се искаше да мръдна крачка встрани и да попадна в коловоз, в който може би за миг е попаднал и самият актьор. Харесвах го и за това вътре в себе си знаех, че тази среща някога ще се състои, че ще я предизвикам, но все изчаквах момента на по-добрата си подготовка за интервю, изчаквах момента, в който очите му ще стоят срещу мен. Исках реакция!

Причаках го на пресконференцията за наградите „Аскеер“ и се опитах да не го шокирам с ентусиазма си. Васил Михайлов се съгласи да се срещнем, макар да ме предупреди, че това още не значи, че имаме готово интервю. Напротив. Нещата тепърва предстояха… Обаче ми се видя странно, че първото нещо, което ме попита, е каква зодия съм. Усетих победата си по точка №1: той – Овен, аз – Лъв – предполагаше се, че си познаваме огъня. И започнахме от там…

(още…)

Харесах я в представлението „Майстори“ в Народния театър. Признавам си, не бях гледала Гергана Змийчарова в друго представление, но очите ми я виждаха различна. Дори и само тази ѝ роля би могла да ѝ е достатъчна в кариерата на актриса.

Но актьорите не мислят по този начин. Искат да оставят повече следи…

Да не говорим, че Гергана си е за харесване. Тя е типично творчески човек – рисува, фотографира… Има опит и образование за това, но го действа с огромен кеф, не по задължение, а защото я яде отвътре да го прави.

Ако се казваше Сирма, както са мислили да те кръстят родителите ти, друга карма ли щеше да имаш?

Къде си го прочела това? () Сигурно аз щях да съм друга. Сирма Змийчарова ми звучи много съскащо и змийско. Едно време съжалявах, че не са ме кръстили така, за да е по-интересно, обаче в последните години се убеждавам, че фамилията ми достатъчно се запомня. Дори и когато не се запомня правилно – и Змиярова са ме наричали, и Пепелянкова, Зайчарова. (още…)