Той е наясно със себе си, отстоява позицията си и участва в продукциите, които добавят стойност към личността му. Сега Башар се заема и с нещо ново, тъй като е поканен да води кино клас в театралния колеж “Любен Гройс”.

Страхуваш ли се да не дадеш на студентите, които пое тази година, прекалени надежди за бъдещето им на кино актьори?

Кино винаги ще има, защото това е индустрия. Тя винаги е печеливша и докато е такава, винаги ще работи. Хората ще искат да гледат филми, ще искат да слушат и музика. Това идва от нашите сетива и нищо друго не може да ги замени. За жалост, интернет взе превес, но кино има и там.

Намаля четенето на книги. Но да не се лъжем. Децата са много по-информирани, отколкото ние някога сме били. Всичко получават през интернет. А книгата има друга сила. Освен общата култура, тя работи върху въображението, върху израстването.

Иначе не бих заблудил децата какво ги очаква след 5 години. Не смятам, че е задължително всеки един да стане кино актьор. Всички идват с тази идея. Но е много по-важно да ги направим свестни и смислени хора. Ще заложа на контакта им с хора, с публика, с усещания, с развиване на обща култура, за да могат те да израстват в една посока. 

Няма 1 лев, инвестиран в образование, който да е бил грешен. Всеки сам в един момент ще прецени за себе си, дали се чувства готов да отиде на кастинг, да се бори за роля, но вярвам, че при мен се получават нещата. Имам какво да предам като информация. Това е една от най-неблагодарните дейности и на учителите като цяло, защото го правиш с доброто усещане, че искаш да предадеш знанието си, докато учениците смятат, че ти си длъжен да е така. Лекото разминаване не го разбират. Даже и в училище, като се замислиш. Учителите търпят какво ли не. Те имат друг изход, защото могат да преподават на частно. Резултат ще има, когато учениците осъзнаят, че времето, което им даваме, е ценно за тях.

Каза, че винаги ще се гледа кино. А винаги ли ще се гледа българско кино?

Докато има вдъхновяващо кино, то ще се гледа. Киното ни минава през различни етапи. Световната филмова индустрия движи и българската. Когато усетиш, че един сериал по света има успех, някой решава и тук да направи подобен. Няма нужда да измисляме “топлата вода”. Някои хора са много по-напред. По-добре да гледаме и да повтаряме, доколкото можем с нашите инструменти. Това правят и успешните турски сериали.

Спектакълът “Отблизо”, който имаше премиера тази година, е за четирима души и споделя епизоди от живота им. С коя своя страна не искаш да заставаш отблизо?

Не знам дали искам да говоря за негативните си страни. Това, върху което се опитвам да работя, е силното ми чувство за справедливост. То често минава в гняв. Изглеждам много страшен тогава. Не бих искал да се сблъсквам с Башар, когато е гневен, защото не съм лицеприятен.

Говоря си с едно момиче, което много успява да ме центрира напоследък. Тя ми каза: “Баше, аз знам, че може да си тегав, но е важно човекът до теб какво изважда”. И аз съм най-усмихнатият човек.

В професията си избирам с кого да работя. Има и много хора, които не искат да работят с мен. Има такива, с които не бих повторил, защото събуждаха гнева у мен. Или не ме разбират, или не сме на една честота, имаме различни усещания и вкус. Театърът и киното се правят със съмишленици. Не случайно се казва трупа. Трупата е като жив организъм, в нея всички мислят по един и същ начин. Когато има някой, който е в тотален разрез, това се усеща. Може да е различен, може да е и по-добър от тях. Много от успешните режисьори ползват едни и същи актьори, защото знаят, че работят заедно. Ясно е, че между Хавиер Бардем и Пенелопе Круз няма как да не се получи. Там има химия и Педро Алмодовар иска тях за филмите си. Уди Алън, Скорсезе – също.

Кога театърът остава неразбран?

Понякога режисьорите имат много дълбок прочит на материята. Толкова дълбок, че четат между редовете. По принцип действието върви преди говора, но вкарват и подчиняват действието не на текста, който е написан. Тогава героите на сцената действат едно, а текстът говори друго. И зрителят малко се обърква. По-театралният зрител, който има опит, разбира това, усеща го. Затова трябва да има тънка червена линия между всички сцени, която да свързва.

Играта ти в сериала “Много мой човек” нещо различно ли беше за теб?

Не. “Много мой човек” не ми беше чужд, защото още като по-млад, 20-годишен, правех много скечове за майстори. Винаги ми е било интересно да изследвам майсторите като хора. Да ти влезе такъв човек в къщата е събитие, като присъда е: ще работи ли бойлерът, или ще трябва нов, ще измажем за 3 дни, а се оказва, че са 33.

Много си го усещам. И стилът на хумора, и начинът на писане. На мен ми хареса, че е лек, без претенции, без никакви дълбокомислени фрази. Режисьорката Боя Харизанова ни даваше свободата да импровизираме, ако решим.

Кое е важно да ти се случи в живота?

Имам нужда да работя много, да изкарвам добри пари, да съм здрав, да са здрави всичко хора около мен, да обядвам и вечерям с приятни хора и да обичам една жена. Това ми е важно да ми се случва. Виж колко е простичко?

Ако нещо ти се разминава в движение?

Божа работа. Аз мога да опитвам, но не е в мой контрол. Понякога нещата се разминават. Може да не изкарвам много добри пари, може да не намеря жената, която да е до мен изцяло, или приятелите да се окажат не съвсем такива. Но към това се стремя.

Тези разминавания усещаш ли ги, когато започват?

Не. Приятелството е много странно нещо. Не можеш да имаш повече от двама или трима. Мисля, че не можеш да бъдеш отговорен към повече хора. Имам добри приятели, но малко са ми много добрите. Те знаят добрите ми страни, несигурностите. Не ме съдят, а ми помагат. И всичко си казваме.

То е някакво допълване. Този човек до теб има необходимост да те вижда, да те чува, да се зарежда от теб, а и ти – от него. С другите можеш да се повеселиш и да се посмееш. Да, можем да си направим хубав разговор, можем да поровим, но има неща, които не ми харесват у тях.

За къде си тръгвал, а не си пристигал?

Нямам недовършени неща. Истината е, че съм много последователен. Започна ли нещо, го довършвам. Най-странното е, че нямам усещане, че то няма да стане или че няма да мога да го довърша.

Животът е много логичен. Той няма някакви страхотни изненади.

Здравословните проблеми са единствените, които могат да изненадат един човек. Ако той е достатъчно логичен и успява да изследва света около себе си. Можеш в момента да предречеш какво ще се случи след 5 години. Естествено, не го правим, защото не знаем какво ще стане със здравето ни. Светът е прекалено добре организиран. Финансовата система е организирана, на филмите – също. Знае се каква е посоката. Истината е, че трябва да си безкрайно наблюдателен. Тогава няма начин да ти убегне нещо.

А не се ли натоварваш, като наблюдаваш всичко?

Не, за мен това е смисълът на живота. Много често наблюдавам хора – как говорят, как възприемат света… Това си го нося от малък, защото бях 5-годишен, когато имитирах певци. То е от наблюдение. Цялата касетка на Шкумбата я знаех наизуст.

Хората не трябва да са вглъбени в себе си. Най-пагубното за един човек е нон-стоп да се грижи за себе си и да мисли за себе си – какво говори, как го виждат хората, как изглежда.

Чии или какви граници не можеш да преодолееш?

Нелоялността не мога да я приема. Така съм устроен, че винаги към се старал да бъда лоялен. Не можеш да твърдиш, че някой ти е важен, а в същото време да бъдеш непочтен към него. Лошотията не мога да я приема, но нея някой ти я вади. Всеки човек носи лошо вътре в себе си. Сигурно и аз съм предизвикал някъде лошотия у някого.

Как намираш красотата?

Красота мога да намеря и в една захарница, във вазичката със здравец. Въпрос на вкус е и придава очарование на цялото заведение. Красотата има различни стойности и е различна за всеки. Красота за мен има в музиката, в изобразителното изкуство, във врабчетата. Обичам неща, които са направени с желание.

В кое се опитваш да не си половинчат?

Нещо или ме интересува, или не. Така е и с любовите в живота ми  -или истински харесвам някого, или не го харесвам изобщо. За мен няма “става”. Не мога да бъда между другото.

снимки: Радостина Колева