Home 4

Колко е приятно, когато хората си общуват, казват си важни и съществени неща и разговорът сам си върви. Не го буташ, не го тикаш, не се овъртолваш в глупости, а просто си говорите. И се смеете. Актьорът Герасим Георгиев – Геро ме вмъкна в актьорската си „кухня“ и нямах търпение да разбера къде стоят чиниите, вилиците и ножовете, с които си служи занаятът му. Естествено, и там остават трохи по масата след вечеря. И невинаги покривката е сатенена. Понякога няма покривка дори. Но поклон има. Винаги. А съвсем съзнателно мога да се поклоня и аз на човешката същност на Геро. Думата е… обаяние.

Каза ми преди малко, докато си говорихме извън интервюто, че не си блъскан с пари. А защо не си, след като играеш толкова?

Това е много хубав въпрос. Малък ни е пазарът, малка ни е държавицата, малко ни е всичко. Не съм не стремил да имам много пари. Искам толкова, колкото да ми позволят да живея нормално, да се грижа за семейството си и за нормалните нужди, да пътуваме нанякъде и дотам. (още…)

Кауза ли е да си млад актьор в България, или е вяра, че можеш да покажеш себе си и в нашите условия? Възможно ли е да дочакаш оценка на таланта си и на човешките си качества, когато пускаш телевизора и там културата е някъде на по-тихо място? Виждайки Александър, той ми изглеждаше възпитан и спокоен, още от ъгъла до Младежки театър, където се срещнахме, а и където играе, та до финала на двучасовата ни среща.

Изглеждаше ми като човек, склонен да се качи до горния рафт със стълбата, а не такъв, който ще остане на място и ще гледа отстрани. Скачай, Алекс!

Носител на „Аскеер“ за „Пилето“. Страхуваш ли се това да не остане единственото ти признание?

Не се страхувам. Наградата беше за „Изгряваща звезда“ и няма как втори път да имам такава номинация и награда. Сега влизам в големите битки с големи актьори и е малко по-трудно вече. Не го мисля много това. Гледам да си върша работата, пък каквото стане. (още…)

Когато си на 26 години и вече те има на картата на спорта в България… Когато те има и на световната карта, заради бронзовия медал на първенството по таекуондо в Корея през 2017-а година… Влади съвсем съзнателно се опитва да излезе извън мнението за стандартния спортист – не цели да се харесва на всяка цена, не натиска да се впише в графата „мъжко момче“, но реално отстоява себе си и мисленето си, наблюдавайки с едно око отправната си точка – да е на върха.

От малък си свикнал да си все първи. Кога разбра, че и сребърният медал е отличие?

През 2005-а година ми беше първия медал на Европейско първенство и първи за България. До тогава не признавах абсолютно нищо, освен първото място. Имах още две срещи в състезанието и треньорът ми много се зарадва, но така стана, че загубих следващата среща и останах трети. (още…)

Той е в България само за месец за представянето на две изложби – „Имане“ в Музей за съвременно изкуство и експозицията „120 лица“ в Национален археологически музей. Изглежда, че Манхатън му е повлиял, но в характера му има и черно, и бяло, което няма как да се изгуби в годините, в километрите, във времето. Има особена тишина около художника, която все пак те кара да усещаш присъствието му. Изкуството му понякога обърква, но когато си по-инакомислещ, няма вариант да не го оцениш. Хубен Черкелов в Cultinterview.

Последната ви изложба у нас е „120 лица“. Кое щеше да е 121-вото, ако бяхте продължил?

Беше замислена да бъдат точно 120, защото е във връзка с едно произведение на Анди Уорхол, което е „120 банкноти“. Аз направих повече, но някои не ми харесаха, а трябваше да са толкова. (още…)

Харесах си я някъде по пътя, още преди „Откраднат живот“ да я обявят официално за свое ново лице. Талантът ѝ струи от различни посоки, а контактът с талантливи хора е някак лек. Рисува, има издадени две детски книги, а на всичкото отгоре е и актриса. Защото го може. Много ми допадна, че не се влияе – от мнения, от отношения, от случайни срещи на улицата. Единак е, а това я приближи до мен. Същевременно обаче те сграбчва от вратата с летящото си настроение и те отнася за седмица напред.

Кой те кара да ставаш в 6 часа всяка сутрин?

xЗаради сериала ставам, защото сутрин предпочитам да си направя кафе, имам ритуал, преглеждам си текстовете, взимам душ, нагушквам си котарака, дракона и т.н. Това изисква време. Искам да си видя животинките, преди да отида на снимки. (още…)

В пътя му назад има много музика – комбинация от образование и фестивали, – но той не спира да се развива. Има приятния навик да е винаги на ниво в проявите си, без да прави излишни кросчета – в музиката си, а и в актьорството. Орлин Павлов задържа надеждите ми, че все още има млади хора у нас, които могат да се реализират с моженето си, без да са досадни с присъствието си. С времето онази му разпознаваема усмивка е малко по-обрана и отстъпва място на сериозното изражение. Но чарът не се губи, уханието на истински мъж – също. Орлин може да гледате в ролята на Борис в сериала “Скъпи наследници” по bTV в делничните дни.

Знаеш ли как присъстваш в търсачките? Търсят името ти заедно с песни, гол, приятелка…?

Целият свят винаги се интересува от тези неща – музиката на певеца, с кого ходи и дали го има гол. Това е най-комерсиалното. Виж последователите на хора, които нямат работа и професия – ако в профила им има мускули и голотии, там има и най-много хора. Има сериозни хора със сериозни занимания, но те нямат голи снимки. (още…)

Тя достигна до там, до където малко певци имат хъса да разперят криле. Голямата сцена я избра. А и вече има свои стъпки, които да следва, и не й се налага да ходи по чуждите. Усмихната е, когато го усеща със сърцето си, и е сериозна, когато душата й не се смее. Преживя две радости покрай „Евровизия“, а българите покрай нея – сигурно още повече. Хвърля камъче след камъче в родната поп-музика, в която винаги е била отличителна. А може би именно заради това популярността я докосна – енергията й е различна. И възпламеняваща. На сцената на Cultinterview: Поли Генова.

Имаш интерес към лириката точно. Преди малко си говорихме, че в лош период дългите произведения не са вариант.

Най-вероятно имам нужда от нещо синтезирано, нещо, което обхваща цялата ситуация с няколко думи. Когато човек е в тежка емоционална случка, има нужда от нещо веднага и няма търпение. Търси упование някъде – така си го обяснявам. (още…)

Когато си обаятелен, не можеш да избягаш от обвивката си. Даяна направи много елегантна крачка към популярността с ролята си в сериала „Скъпи наследници“. Същата елегантност я притежава и тя самата. Доза наивност, доза невинност, доза крехкост – всичко това се улавя у Дая. И може би е характерно за младата й възраст. Но едно преимущество я издига леко отгоре – не е глупава и не й се налага да компенсира с визия. Къде й е следващата голяма роля? Може би вече си я мечтае и нея?!

Родена си с друго име – Катерина, – с което си била само един ден. Замисляла ли си се дали пък тази промяна не е сменила кармата ти, за добро или за лошо?

Мислила съм го, да. Не знам дали това е знак за сегашната ми роля на Катерина в сериала, не съм наясно и с нумерологични изчисления, но мисля, че с Даяна имам по-голям късмет в живота. Не знам как щеше да е с Катерина, има много „ако“… Майка ми ме е кръстила на баба ми. (още…)