Предпразнично с Виктория Готева
Нежността ѝ е толкова фина и приятна, че не можеш да не ѝ обърнеш внимание. Не се заех да се ровя в това, което носи водещата Виктория Готева от bTV, а само да усетя доколко същността ѝ се вписва в света на сериозната журналистика, за която казват, че е за вълци.
Разходихме се в хладния декемврийски ден, илюстриран не достатъчно коледно, търсейки си местенце за снимки. И се разговорихме…
Към кое летище би отпрашила ей-сега?
Много ми се ходи в Лапландия. Една от мечтите ми е да видя Северното сияние. Знам, че сега е подходящото време – между ноември и февруари. Престоят там изисква повече време, защото не се знае кога точно ще бъде явлението и трябва да го гониш. А иначе въобще не обичам да ми е студено, обаче в името на мечтата…
В дома на Благой Цицелков
Когато те поканят на гости толкова учтиво и уважително, не можеш да отхвърлиш подобен добронамерен призив. Пленително е да видиш как на това момче му се е наложило да се нагажда само към живота още преди да е завършило средното си образование и си е устроило страхотен дом. Вдъхновяващо. Благой Цицелков – от своя дом, а не от екрана на NOVA.
Спомням си, че по време на пиков ковид период, беше в болница Пирогов няколко дни, направи документален филм. Това забравя ли се?
Не. Дори в неделя бях в Пирогов да отразявам друга тема и се сещах за преди. Много се радвам, че тези хора тогава ме допуснаха до себе си. Влизаш в среда, в която се спасяват животи и въобще не им е до теб. А ти си с камера.
Веселин Калановски – разкази от минало и настояще
Винаги ми е изглеждал достолепен и носещ спокойствие. А актьорите изначално не са от най-кротките хора. Може би защото гласът му носи характерност и отчетливост, каквито се задържат в съзнанието.
Денят му започна с интервюто ни още преди да отпие от кафето си. Не чаках да се разбуди съвсем. Така беше по-интересно.
Неотдавна бе в Париж с представление, пътуваш немалко. Чужденци влизат ли в залите?
Имаше един персонаж в “Камино Роял” на Тенеси Уилямс, Лорд Байрон, чиято финална реплика беше: “Вечно да заминаваш, друго няма”. В пътуването има страшно много смисъл.
Боряна Братоева и нейните дяволчета
Когато знаеш, че да променяш себе си не носи негатив, а те придвижва в добра за теб посока, показва ти собствените кътчета, тогава вече си една крачка напред. И можеш да се впуснеш в експерименти.
Боряна е в точно такъв етап и това е толкова похвално за една жена на 33, която преди всичко е великолепна актриса. При това – забавна.
Какво ухание те обгърна, влизайки в Пловдивския театър?
На уют, защото си спомням, че жената, която се занимава с костюмите, ме прегърна още от вратата. Бях изключила, че съм се запознавала с нея. Тя беше първият човек, когото срещнах, отивайки да подпиша договора си. А бях с идеята, че като нова, сигурно ще ме гледат по-странно. Но не стана така. В Пловдив обичаме новите хора.
Валери Йорданов – следите, които оставяме
За него думите са ножове, които могат да му служат вярно, но могат и да се отчупят откъм върха и да раняват силно. И все пак той предпочита да разполага с тях: да ги вземе, да ги подреди на масата като цветя и да види дали те ще ухаят приятно, или ще загният бързо.
Валери каза, че разговорът ни се е получил тъжен. Ние се видяхме в 8 сутринта, малко след изгрева на слънцето. Предполагам, че ранният час донесе такъв уклон. Но пък е естествен.
Можеш ли да мислиш толкова рано?
На мен чакрите ми се отварят вечер. Нощна птица съм. Ако ми се случи да си легна по-навреме, се разбуждам, ако нещо ми хрумне. Тогава ставам и пиша. Може би това е заради работата ми, защото, като отида в 6 привечер в театъра за представление, за мен е сутрин. След края не мога веднага да си легна.
Василена Гръбчева – въпрос на приоритети
Десетина години тя е подвластна на скоростта. Телевизията го е изисквала от нея. Но ето, че момичето пораства и първенството се измества в друга посока, далеч от модела, в който екрана превзема живота ти тотално. Рубриката “Новите известни” в сутрешния блок на NOVA е провокацията, която си е поставила от година насам и за момента това “събуждане” ѝ стига. Първостепенното е оставила на дъщеря си Анастасия.
Изглеждаш достъпен за хората човек. Кога си налагаш защитна бариера?
Слагам си я тогава, когато се опаря и осъзная, че не трябва да съм толкова открита към хората. Може би съм прекалено доверчива, на моменти – прекалено наивна. Ако сега трябва да се обърна към моето 20-годишно Аз, ще си кажа: ”Какви глупости правиш? Нали трябва да си слагаш граници при контактите.
Дойчин Боянов – когато планината ти говори
Той знае какво е да рискуваш живота си в най-директния смисъл, защото знае какво е да сънуваш планината, знае какво е и да се събуждаш там, в сърцето ѝ. Алпинизмът е точно това: изисква да си наясно с рисковете, да умееш да ги разчиташ и по възможност да стоиш далеч от тях. Но има и още нещо, оказа се. Не знаех, че ако си първият, изкачил даден връх, е толкова ценно и е като да си открил съкровище, кътано с години…
Ще пътуваш за цялата зима с Антарктическия клуб. Къде този път?
За мен ще бъде интересно, защото този път целта няма да е изкачване на върхове, а ще работя с група геолози. Ще работя като човек, който ще осигурява достъпа на тези хора до обектите, които ги интересуват.
Пламен Манасиев – позитивизмът му е увличащ
Няма съмнение, че гласът му е разпознаваем, но озвучаването е една улица. Той иска да бъде и на другите, свързани с актьорството. И тъй като засичам Пламен точно след премиерата на “Невинно малко убийство” и дни преди да тръгне наново за снимки на „С река на сърцето“, какво по-красноречиво от това?!
Навън ухае на есен, но топлият разговор успокоява. 
От поколението си, което се докосна и игра на сцената с Коста Цонев, Доси Досев…
Беше много интересно, защото изобщо не съм си и представял, че нещата ще се развият толкова бързо и че даже преди завършването на ВИТИЗ, ще имам тази възможност да започна в театър с хора, които съм гледал и с които съм израснал. Те бяха непрекъснато на екран и бяха цяла плеяда.
ПОСЛЕДВАЙ НИ